Пет минути по-късно — когато Слейд вече предполагаше, че дрехите на Тоби са в пералнята, а Тоби е под душа — Хенри се върна в дневната.
— Трябва ли Тоби да се предаде? — попита Хенри.
— Хенри, ако Тоби се предаде и човекът, когото е застрелял, е мъртъв, синът ти ще бъде осъден за убийство и вероятно ще прекара поне десет години в затвора. Положението му се усложнява от факта, че е изхвърлил оръжието.
— Откъде го е взел, по дяволите? Не искаше да ми каже.
— Няма значение. Важното е, че Тоби е проявил здравия разум да се отърве от вещественото доказателство, така че за мен ще бъде по-трудно да докажа, че е бил в състояние на нервен срив и не може да носи пълната отговорност за действията си.
— Но той е бил пиян. Все още е пиян.
— Половината от осъдените за убийство са били пияни в момента, когато са извършили престъплението, Хенри. Това не им осигурява защита в съда.
— Какво да направи тогава?
— Сега трябва да разбера докъде е стигнало разследването. Ще се обадя по телефона, а после ще поговорим.
Една от причините Дейвид Слейд да бъде толкова добър адвокат по наказателно право беше фактът, че разполагаше с многобройни контакти в полицията в Ню Йорк, както и в офисите на прокурорите във всичките пет района на града. Той набра един номер на телефона си.
— Обажда се Дейвид Слейд, капитане. Имам спешна нужда от информация. Тази вечер в бар „Макгилс“ в Манхатън е бил застрелян човек. Трябва да разбера дали все още е жив, как се казва и какво знае полицията за онзи, който го е застрелял.
Докато Слейд чакаше да му върнат обаждането, Тоби се върна в стаята, облечен със сиво долнище на анцуг, тениска с „Вемпайър Уикенд“ и износени маратонки. Без чорапи.
— Не, Тоби — каза Слейд. — Искам да облечеш дрехи, които приличат на онези, с които беше облечен преди малко.
— Тук нямам такива. Държа съвсем малко вещи в този апартамент, ако ми се наложи да пренощувам.
— Тоби, баща ти носи горе-долу същия размер като теб. Иди да погледнеш в неговия гардероб. Хенри, помогни му, моля те. И побързай, Тоби.
След няколко минути Тоби се върна с тъмносиньо спортно яке, синя риза и сив панталон. Ризата му беше по-светла от онази, с която беше облечен в „Макгилс“, но все пак приличаше на нея. Панталонът беше с подходящата дължина, но тъй като Хенри беше с десет килограма по-тежък от сина си, се наложи Тоби да го затегне с колан, за да не му пада.
— Така е по-добре — каза Слейд.
— Обувките на татко ми стягат.
Слейд поклати глава — това момче беше истински кретен.
— Просто седни някъде, Тоби. Чакам да ми се обадят по телефона, после ще поговорим.
Слейд отиде до прозореца и се загледа в светлините на града. Спомни си един разговор с най-добрия си приятел, Скот Баркли, проведен преди две години в Аспен. Добре че Хенри Розентал беше невероятно богат. Ако не беше, за Тоби нямаше да има никаква надежда.
Телефонът на Слейд звънна. Той хвърли поглед към името, което се изписа на дисплея.
— Да, капитане — каза той.
— Човекът, застрелян в „Макгилс“, се казва Доминик Антъни Динунцио. Прострелян е три пъти с оръжие голям калибър и е мъртъв. Преди около петнайсет минути сме установили самоличността на убиеца. Казва се Тобайъс Розентал.
— Как го идентифицирахте?
— Оставил е пръстови отпечатъци по чашата си в бара, а отпечатъците му са в системата, защото е задържан за шофиране в нетрезво състояние на осемнайсет години. Към апартамента на Розентал вече пътува отряд за задържане от специалните части.
— Благодаря, капитане. Знаете ли, един от моите съдружници има два сезонни билета за мачовете на „Никс“, а не обича баскетбол. Не искате ли да ги използвате вместо него в близко бъдеще?
— Къде са местата?
— Почти до игрището. На две редици нагоре, точно зад резервната скамейка на „Никс“. Ще ви ги изпратя до един-два дни. Още веднъж ви благодаря, капитане.
Слейд се обърна към Тоби и Хенри.
— Къде е Мириам? — попита той.
— Легна си — отговори Хенри. — Взе едно хапче.
— Добре — каза Слейд.
Не му се искаше да се разправя с истерични реакции от страна на майката. Освен това с облекчение забеляза, че Тоби изглежда малко по-трезвен след душа, който беше взел.
— Хенри, ще направиш ли кана кафе, ако нямаш нищо против? И не забравяй да сложиш дрехите на Тоби в сушилнята. Тоби, искам да изпиеш кафето и да се опиташ да хапнеш нещо, преди да пристигне полицията.