— Искам да те видя — каза му тя. — Идвай веднага.
Джордж беше достатъчно схватлив, за да не се опита да ядосва Ела, така че хвана следващия полет до Ню Йорк.
Без никакво въведение Ела нареди на Джордж да намери друг човек, който да може да върши онова, което бяха вършили двамата с Бил.
— Ако не го направиш — каза му тя, — ще те издам.
Два месеца по-късно Ела се запозна с млад мъж на трийсет и няколко години, който се казваше Майкъл. Изглеждаше добре, беше самоуверен и спокоен и веднага ѝ стана симпатичен. Изобщо не приличаше на Бил, но ѝ напомняше за него. Ела обясни на Майкъл, че няма какво да направи срещу обвиненията за притежание на оръжие и фалшифицирани документи за самоличност, така че ще се наложи да излежи присъдата за тях. Но в никакъв случай нямаше намерение да бъде осъдена за опита за убийство или манипулирането на свидетели, което осигуряваше мотив за въпросния опит за убийство.
— Има общо четирима свидетели, които могат да дадат показания срещу мен — каза му Ела. — Кейти Толивър и Едмундо Ортис — за подкуп, изнудване и бог знае още какво. Както и онова момиче от Ямайка и Кармайн Фратело, които излежават присъдите си в два различни затвора.
— В затвора на човек могат да му се случат много неприятни неща — отбеляза Майкъл.
Ела се усмихна.
— Точно така — каза тя. — Направи каквото трябва, а след като се измъкна от тази каша, може би двамата с теб ще можем да работим заедно.
Колкото до адвоката ѝ — друг елегантен млад мъж — Ела се беше срещала само няколко пъти с него. Още на първата им среща тя му беше казала:
— Основната ти задача към този момент е да отлагаш началото на делото срещу мен колкото можеш по-дълго.
Имаше още един проблем, за който Ела трябваше да се погрижи, след като излезеше от затвора. Все още не беше решила какво точно ще направи, но определено щеше да измисли нещо.
И този проблем беше Джо Демарко.
Благодарности
Идеята за тази книга ми хрумна един ден, докато слушах радио в колата — най-вероятно на път за голф игрището — и чух за някакво дело, в което подсъдимият беше изправен пред съда за убийство четири години след арестуването си. Четири години! Направих малко проучване и открих, че съвсем не е необичайно между ареста и началото на делото да минат две-три години. Първата ми мисъл беше: „Защо се бавят толкова?“. Втората ми мисъл беше: „Човече, готов съм да се обзаложа, че ако делото се бави толкова, междувременно могат да се объркат всякакви неща“. А третата ми мисъл беше: „Ами ако някой се специализира в това да се погрижи да се объркват всякакви неща, преди да започне делото?“. Така се появи „Труден противник“.
Особени благодарности на адвокат Стивън Бийн и съдия Джеймс Донъхю, които отделиха много време, за да отговорят на безбройните ми въпроси от юридическо естество. Колкото до отговорите, вината за всички евентуални грешки в тази книга е изцяло моя, а в някои случаи съвсем съзнателно съм си позволил малко литературна измислица в името на сюжета.