След очната ставка Слейд проведе кратка среща с прокурор Джъстин Портър. Когато разбра, че тя ще представлява обвинението, Слейд си помисли, че това е лош късмет; наистина му се искаше срещу него в съда да застане някой друг. Бяха се срещали само веднъж — и той беше спечелил делото, а тя го беше загубила — но Слейд знаеше, че дамата е интелигентна и компетентна. Тя беше на петдесет и няколко години и изглеждаше на толкова. Беше висока около метър и седемдесет и слаба, защото работеше по четиринайсет часа на ден и често забравяше да се храни. В тъмната ѝ коса имаше сиви кичури и Портър я носеше дълга и права, без никакъв опит за прическа; нямаше свободно време, което да прекарва във фризьорски салони. Имаше един брак зад гърба си преди години, но сега нямаше партньор, нямаше и деца. Слейд подозираше, че няма дори котка; работата беше целият ѝ живот.
От гледна точка на прокурор Портър делото срещу Тоби Розентал щеше да бъде „детска игра“, както се беше изразил детектив Когхил. Четирима свидетели го бяха видели с очите си как застрелва Доминик Динунцио, пръстовите му отпечатъци по чашата доказваха, че е бил в бара, и всички четирима свидетели го бяха разпознали на очната ставка. Петият свидетел, Едмундо Ортис, не го беше видял да стреля по Динунцио, но за сметка на това го беше видял да излиза тичешком от бара с револвер в ръка и той също го беше разпознал на очната ставка. Портър твърдеше, че няма никаква причина да губят времето и парите на държавата със съдебен процес. А по-важното за самата нея беше, че нямаше никаква причина да губят нейното време. Работният ѝ график бездруго беше толкова претоварен, че щеше да затрудни и вол.
— Обвинението срещу него е за непредумишлено убийство — обясни Портър на Слейд. — Ако се признае за виновен, ще се съглася да го намалим на убийство в състояние на афект. И смятам, че това е невероятно щедро предложение от моя страна, като се има предвид, че Доминик Динунцио е бил гражданин за пример без криминално досие и баща на три деца и най-малкото от тях е само на осем години.
Слейд не каза нищо, защото чакаше да чуе останалата половина.
— Ако откаже да се признае за виновен, ще се придържам към обвинението за непредумишлено убийство и ако бъде осъден — както можеш да бъдеш сигурен, че ще стане, — ще получи присъда от петнайсет до двайсет години затвор. И може би след дванайсет години ще може да кандидатства за предсрочно освобождаване под гаранция, ако изобщо оцелее дотогава.
Портър намекваше, че дребен хубавец като Тоби със сигурност ще страда повече от останалите затворници.
Слейд знаеше, че Портър е изправена пред дилема по отношение на обвинението, което да предяви срещу неговия клиент. Тя не можеше да го обвини в предумишлено убийство и да очаква да спечели делото. По определение предумишленото убийство изисква „предварителен умисъл за престъпление“, а в случая на Тоби това означаваше, че трябваше да е извършил хладнокръвно, пресметливо и внимателно планирано убийство. Но показанията на свидетелите не подкрепяха тази картина. Всички твърдяха, че Тоби беше изхвърчал от бара, а след това бързо се беше върнал и беше застрелял Динунцио. Нещо повече — Портър не беше успяла да открие мотив за убийството, нито доказателство за по-ранни отношения между Тоби и Динунцио. С изключение на Тоби Розентал и Дейвид Слейд никой друг не знаеше какво точно се беше случило в коридора пред тоалетната, където Динунцио беше блъснал Тоби и го беше обидил. В крайна сметка, ако обвинението не успееше да открие мотив, щеше да бъде невъзможно да се докаже, че Тоби е подходил с предварителен умисъл или план по отношение на убийството на Доминик Динунцио. А от това следваше, че обвинението разполага с две възможности: убийство в състояние на афект или непредумишлено убийство.
Правистите ще възразят, но по същество между двете няма особена разлика. Непредумишленото убийство е извършено съзнателно, но без предварителен умисъл или планиране. Убийството в състояние на афект — понякога наричано „убийство от страст“ — също е съзнателно убийство без предварително намерение да бъде отнет човешки живот, но е извършено при обстоятелства, които нарушават емоционалното или умственото равновесие на иначе рационален човек.