— Добре — кимна Дент. — Какво се случи след това?
Естер хвърли поглед към покривката, с която беше покрит трупът. Може и да беше останала шокирана от случилото се, но се виждаше, че е приятно развълнувана от разговора с истински полицай — като от сериалите по телевизията.
— Какво се случи след това, Естер? — повтори Дент.
— Ами онзи мъж, който беше застрелян, се появи от коридора с тоалетните и си седна. И няколко минути по-късно убиецът се върна и…
— Задръж малко — каза Дент. — Искаш да кажеш, че жертвата и убиецът са били заедно в коридора по едно и също време, а може би и в тоалетната?
— Не знам. Разказвам ви това, което видях. Не видях убития да отива по коридора към тоалетните, но го видях да се връща и да сяда обратно на мястото си. Както казах, след няколко минути убиецът също се върна, предполагам от тоалетната.
— Добре, и какво стана после?
— Убиецът излезе от бара — аз го държах под око, след като беше разлял питието на Лия — и…
— Една минута. Убиецът се е върнал от тоалетната и просто е излязъл от бара? Не каза ли нещо на жертвата?
— Не, просто излезе навън. А след това, една минута по-късно — или може би дори по-малко — се върна и го застреля на място.
— Каза ли нещо на жертвата, преди да го застреля?
— Не съм чула да му казва нещо. Просто го застреля и избяга.
— Но успя да го видиш както трябва, когато стреля по мъжа?
— О, да. Ще мога да го разпозная, ако го подредите заедно с други хора. Нали ще го подредите заедно с други, за да го разпозная, след като го заловите?
Дент едва не се разсмя.
— Да, госпожо, най-вероятно ще го направим. А сега може ли да говорим и с Лия, вашата приятелка?
— О, Лия не видя нищо. Тя седеше с гръб към масата, където седеше… където седеше жертвата.
Дент забеляза как Естер потръпна, когато каза „жертвата“.
— Нищо, нека все пак да говорим с нея — каза Дент.
Докато чакаха да дойде другата възрастна дама, Когхил се обади:
— Ако го намерим, делото ще бъде детска игра.
Дент си помисли, че Рейчъл Куин е доста привлекателна. Беше стройна, с къса златиста коса, кафяви очи и интелигентен поглед. На трийсет и пет и ако се съдеше по адреса и костюма ѝ, разполагаше с пари. Не беше красива, но определено беше симпатична, особено когато се усмихваше. Освен това Дент остана с впечатлението, че е много проницателна. Именно тя беше жената, която веднага беше дала описанието на убиеца на Мърфи, когато се беше обърнал към всички свидетели.
Куин беше излязла на среща с някакъв мъж, когото виждаше на живо за пръв път, след като се бяха срещнали в „еХармония“, популярен сайт за запознанства. Била с гръб към входната врата на бара и с лице към масата, на която беше седял убитият мъж. Така и не видяла убиеца, докато седял на бара, не видяла нито убиеца, нито жертвата да влизат в коридора, който водеше към тоалетните, и не видяла убиеца да излиза от бара и да се връща. Обясни им, че е разговаряла с мъжа, с когото бе излязла на среща, и в някакъв момент той започнал да ѝ показва снимки на кучето си на своя смартфон. Дент се зачуди защо един мъж би направил нещо подобно, по дяволите, но си замълча.
— Видях само как убиецът се приближи до масата, на която седеше другият мъж, вдигна ръка и го застреля — каза Куин. — Дори не осъзнах, че държи пистолет. После той се обърна и избяга от бара. Мина точно покрай масата, на която седях.
— Видяхте ли лицето му както трябва? — попита Дент.
— Както трябва? Ами тук е доста тъмно, а той мина покрай мен доста бързо, но смятам, че ще го разпозная, ако го видя отново.
— Колко питиета си поръчахте преди убийството?
— Само едно. Чаша шардоне и дори не я бях изпила.
Дент не успя да овладее любопитството си.
— Защо онзи мъж, с когото сте излезли на първа среща, ви е показвал снимки на кучето си?
— Защото и аз имам куче. Това е едно от общите неща между нас. — Тя помълча малко, преди да добави: — Може би е единственото общо нещо, което имаме помежду си.
Тогава Дент дори не подозираше, че кучето на Рейчъл Куин ще се окаже важно.
Кейти Толивър беше бомба.
Рейчъл Куин, която беше излязла на среща от сайта за запознанства, беше симпатична и млада, но не беше от онези жени, след които всеки мъж би се обърнал. Но сервитьорката… Тя беше на двайсет и няколко години, висока — може би сто седемдесет и осем сантиметра, така че на токчета щеше да бъде над сто и осемдесет — и имаше буйна тъмна коса и сиви очи, които сякаш водеха право в спалнята. Носеше тясна блуза без ръкави, която подчертаваше хубавия ѝ стегнат бюст, и тясна къса черна пола. Ако Дент не беше стар и дебел, щеше да падне на колене пред нея, за да я умолява да излезе на среща с него.