— Забелязахме, че убитият е пиел мартини — каза Дент. — Ти ли му го сервира?
— Аха. Той влезе в бара и седна там.
Кейти посочи към трупа — слава богу, криминалистите най-сетне се бяха заели да го приберат в чувал.
— Седна на масата, дори не си свали шлифера и шапката, и аз го попитах какво ще си поръча. Той каза: мартини с водка „Столѝчная“ и маслини. Джак му го приготви, но когато му го занесох на масата, той не беше там. Предположих, че е отишъл до тоалетната.
— Разкажи ми за убиеца — каза Дент.
— Ами той седеше на бара — може би от десет-петнайсет минути, преди да се случи всичко това — започна Кейти. — Не съм сигурна точно колко, но беше изпил едно-две и изглеждаше вкиснат, все едно някой е убил малкото му кученце или нещо подобно. Нали се сещате, гледаше само в чашата си и мърдаше с устни, сякаш си говори сам, но не на глас. Ако трябва да предположа, или го е зарязала приятелката му, или са го уволнили.
— Добре, и какво стана после?
— Бях заета да сервирам, така че не му обръщах внимание, но видях как отива към тоалетните. Една минута след това излезе, но преди него излезе и другият мъж, който беше убит. Имам предвид, че убитият също отиде до тоалетната, както ви казах, и се върна обратно малко преди другия, който беше по-дребен и симпатичен.
— Убиецът е бил дребен и симпатичен? — попита Дент.
— Аха. Беше нисък мъж — поне като за мен, — но беше симпатичен.
— И какво стана после? — попита Дент.
Кейти Толивър сви рамене.
— Мъжът, който беше застрелян, седна обратно на мястото си… Аз бях там, в края на бара, и чаках маргаритата за едната от възрастните дами и когато погледнах към тях, видях убиеца, който вече стоеше срещу него. И после го застреля.
— Откъде влезе убиецът, преди да го застреля?
— Не разбирам въпроса.
— Убиецът е отишъл до тоалетната. От тоалетната ли се върна, преди да стреля, или влезе през входната врата на бара?
— Не знам. Когато го видях, той вече стоеше пред другия мъж и го застреля. После избяга навън.
Когхил се обади за пръв път, но се обърна към Дент.
— Кой е пристигнал пръв?
— А, да — каза Дент и отново се обърна към Кейти. — Барманът ни каза, че убиецът е пристигнал тук около седем и половина. Така ли е?
— Ами, да, предполагам. Не си гледах часовника, но сигурно е било така.
— А кога пристигна жертвата? Беше ли вече тук, когато убиецът седна на бара?
— Не, той пристигна може би пет или десет минути след него.
Това беше важно: значи убиецът не беше проследил жертвата. От друга страна, Дент си даваше сметка, че е възможно убиецът да е знаел, че жертвата ще бъде в този бар, и да го е изчакал тук. Във всеки случай беше полезно да разберат кой е пристигнал пръв.
— Още колко ще трябва да остана? — попита Кейти. — Тази вечер се налага да взема детето по-рано от бавачката, така че трябва да ѝ се обадя, ако ще се забавим още.
Последният човек, когото Дент разпита, беше Едмундо Ортис — помощник-сервитьорът, който прибираше празните чаши от масите. Беше нисък, около сто шейсет и пет сантиметра, на петдесет години, с тежък латиноамерикански акцент. Дент веднага си помисли: на петдесет години, а отсервира празни чаши. Сигурно не е никак приятно.
Следващата мисъл на Дент беше: нелегален имигрант, а това беше последното, което им трябваше точно сега. Ако Едмундо наистина беше нелегален, щеше да ги излъже и да им каже, че не е видял нищо, за да не привлича излишно внимание от страна на имиграционните служби.
— Откъде си, Едмундо? — попита го Дент.
— От Куинс — отговори Едмундо.
Дент се усмихна.
— Не, имам предвид първоначално, преди да дойдеш да живееш в Ню Йорк.
— О — каза Едмундо. — От Хондурас.
Сега беше ред на Едмундо да се усмихне — с искрена, широка усмивка, която разкри кривите му зъби.
— Но вече съм гражданин на САЩ. От две години.
— Ами поздравления — каза Дент.
— Gracias — отговори Едмундо.
— Е, какво видя? — попита го Дент.
Едмундо беше видял единствено как убиецът излиза тичешком от бара. Не го беше видял да седи на бара, преди да застреля другия мъж, нито самото убийство. Беше донесъл един поднос с чисти чаши от кухнята в бара, беше чул изстрелите и след това покрай него беше изтичал някакъв мъж на път към изхода.