Не разбирах защо се държа така, но пък и не разбирах защо Дейвид се държи така.
— Браво бе! — Възкликна мъжът от театралната двойка.
— Мъжът ми току-що даде всичко, което имахме — озъбих му се аз.
— Това просто не е вярно — каза Дейвид. — Ами къщата? Парите в общата ни сметка? Парите в спестовния ни влог? Утре това няма и да си го спомним.
Още двама или трима души се събраха да гледат и аз усетих, че няма да спечеля този спор — не тук и не сега — и така тръгнахме към спирката на метрото.
— Не можеш да ходиш нагоре-надолу и да даваш по осемдесет лири на всеки бездомник! — процедих аз.
— Знам, че не мога да обикалям и да раздавам по осемдесет лири на всеки бездомник. Исках просто да направя това поне веднъж. Да видя какво е чувството.
Хич нищо не разбирах.
— Откъде изведнъж се появи това желание да бъдеш добър?
— Нямах предвид да бъда добър. А да се чувствам добре.
— Добре… Напий се. Дрогирай се. Прави секс. Но не подарявай всичките ни пари.
— Изморен съм от всичко това. Чувствам се затормозен. Имам нужда от нещо по-различно.
— Какво ти е станало? Какво се е случило с теб, докато не беше вкъщи. Къде беше?
— Нищо, дявол да го вземе, не ми е станало, — Отново същият Дейвид, какъвто си беше преди. — И това само защото ми се прииска да гледам една пиеса и да дам няколко лири на едно улично момче? Господи! — Той си пое дълбоко въздух. — Извинявай, знам, че държанието ми може да изглежда объркващо.
— Ще ми кажеш ли какво става?
— Не знам дали мога да ти обясня.
Стигнахме до станцията на метрото на Лестър Скуеър и се опитахме да вкараме банкнотата от пет лири в автомата за билети, но тя се оказа прекалено смачкана и машината я изплю обратно. Наредихме се на опашката зад двеста скандинавски туристи и триста британски пияници. А аз все така исках да вземем такси.
По пътя на връщане — в метрото нямаше нито едно свободно място, поне не и до Кингс Крос — Дейвид се зарови в театралната програма, за да избегне по-нататъшни въпроси. Платихме на детегледачката, като опразнихме буркана за непредвидени разходи в кухнята, и после Дейвид каза, че е изморен и иска веднага да си легне.
— Ще ми обясниш ли утре?
— Ако се сетя за нещо как. Да е разбираемо за теб във всеки случай.
— Както и да е. Как ще спим тази нощ?
— Бих искал да спиш при мен. Но няма да те притеснявам.
Не бях сигурна, че искам да спя с Дейвид — заради Стивън, заради цялата бъркотия, заради всичко, което се случи. Но не само с Дейвид не исках да спя, а и с този, другия мъж, човекът, който обича театъра, раздава пари и се старае да бъде добър, защото всъщност не го познавам и от него ме побиват тръпки. Да не харесваш съпруга си, може да се приеме за стечение на обстоятелствата, но да не харесваш и новото му лице, мирише на безотговорност.
Човек трябва да внимава какво си пожелава… Аз не исках Дейвид да продължава да бъде Дейвид. Исках нещата да си останат същите — просто не исках онзи глас, онзи тон, онова вечно мръщене. Исках той да ме харесва и ето сега ме харесваше. Качвам се горе в спалнята ни.
Може и да не искате да знаете за това как се любехме едно време — в дните преди Стивън, но след децата, а не в онова най-най-старото време, когато цялата работа значеше нещо съвсем друго, — но все едно ще ви разкажа. И двамата четяхме в леглото и ако на мен ми се приискаше, ръката ми леко се пускаше надолу между краката му, а ако на него му се приискваше, неговата ръка се плъзгаше леко към зърното на една от гърдите ми (винаги дясната, защото той спи от лявата ми страна и очевидно му е по-лесно да се пресегне през мен вместо да си криви ръката по неудобен начин, за да ме хване от по-близката страна). Ако и другият беше в същото настроение, продължавахме по-нататък и книгите, списанията или вестниците отиваха на съответните нощни шкафчета. Е, знам, не бихте искали героите в порнофилм да изпълняват точно тази процедура, освен ако не мразите порнофилмите, но на нас тя ни вършеше работа.
Тази вечер обаче беше съвсем различно. Аз посегнах към книгата си, а Дейвид започна да ме целува нежно по тила. После ме дръпна и се опита да ме целуне до припадък по устата като някакъв (нека си го признаем, леко позатлъстял) Кларк Гейбъл в хоризонтално положение. Все едно беше чел статия от някое женско списание от 50-те години за връщането на романтиката в брачния живот. Съвсем доволна си бях от редовната процедура на Дейвид, която беше като да натискаш бутони и ако не нещо друго, поне вършеше работа. А сега той ме гледаше така, все едно това беше първата ни нощ заедно и ни предстоеше да изживеем най-незабравимите интимни мигове в живота си.