— По-добре да погледнем реалността в очите — каза Фордайс. — Най-големият ни кошмар се сбъдна. Ислямските терористи си имат атомна бомба.
8.
Вратите на микробуса се отвориха. Намираха се в подземно помещение, в което бяха влезли през пластмасов тунел. За Гедеон, който знаеше, че са били изложени на вторична и сравнително слаба радиация, мерките изглеждаха прекалени, по-скоро целящи не друго, а да отговарят на някакъв бюрократичен протокол.
Отведоха ги в някаква високотехнологична чакалня, цялата хром, фаянс и неръждаема стомана, с монитори и компютърни екрани, които меко примигваха от всеки ъгъл. Всичко бе съвсем ново и явно неизползвано досега. Разделиха ги на мъже и жени, съблякоха ги, прекараха ги през три душа, подложиха ги на подробни изследвания, взеха им кръв, биха им инжекции, дадоха им чисти дрехи, провериха ги отново и накрая ги вкараха във втора чакалня.
Тя също бе изумителна, съвсем нова и по последна дума на техниката, несъмнено построена след 11/9 в случай на радиологична терористична атака срещу града. Оборудването за тестове и дезактивация бе много по-модерно от онова, с което разполагаха в Лос Аламос. Колкото и невероятно да беше това място, Гедеон не бе изненадан — Ню Йорк определено се нуждаеше от голям противорадиационен център като този.
Дойде някакъв учен с широка усмивка и обикновена бяла лабораторна престилка. Той бе първият, който заставаше пред тях без защитен костюм. Заедно с него влезе намръщен мъж с тъмен костюм; въпреки че бе нисичък, около него витаеше атмосфера на власт. Гедеон го позна веднага — Майрън Дарт, заместник-директор на Лос Аламос по времето, когато той бе постъпил на работа там. След това Дарт беше прехвърлен от Лос Аламос на някаква държавна служба. Гедеон не го познаваше добре, но той винаги бе изглеждал компетентен и свестен. Запита се как ще се справи с тази спешна ситуация.
Приветливият учен заговори пръв.
— Аз съм Доктор Бърк, а вие вече сте чисти — каза той и на лицето му грейна усмивка, сякаш говореше на зрелостници, взели успешно последните си изпити. — Сега ще проведем индивидуални консултации, след което ще можете да продължите нормалния си живот.
— Колко силно е било облъчването? — попита Хамърсмит.
— Съвсем минимално. Консултантът ще обсъди с всеки от вас конкретните му показатели. Самият похитител е бил облъчен не на място, а другаде, а облъчването не е като грип. Не можете да се заразите от облъчено лице.
Дарт пристъпи напред. Беше по-стар, отколкото го помнеше Гедеон, с тясно лице и отпуснати рамене. Както винаги, облеклото му бе безупречно — превъзходно ушит сив костюм на едва забележими тънки райета и бледолилава копринена вратовръзка, която му придаваше странен за това място моден вид. Около него витаеше атмосфера на спокойна самоувереност.
— Аз съм доктор Майрън Дарт, началник на Поддържащия екип за ядрена безопасност. Искам да разберете нещо изключително важно. — Сивите му очи ги огледаха бавно и многозначително, сякаш се канеше да говори с всеки поотделно. — Досега не е изтекла информация, че става въпрос за радиологичен инцидент. Можете да си представите каква паника ще настане, ако се разчуе. Всеки от вас трябва да пази пълно мълчание за случилото се днес. Можете да отговаряте само с две думи — „без“ и „коментар“. Това се отнася за всеки, който ще ви пита какво е станало, от журналисти до членове на семействата ви. А те ще ви разпитват.
Замълча за момент.
— Преди да ви пуснат, ще подпишете декларация за неразпространение на информация. Без подпис няма да можете да си тръгнете. Нарушаването на декларацията ще доведе до преследване от закона и санкции, които са описани в документите. Съжалявам, но нещата стоят така и съм сигурен, че ще ни разберете.
Никой не каза нито дума. Дарт говореше меко, но нещо в спокойния му тон ясно показваше, че изобщо не се шегува.
— Извинявам се за неудобството и уплахата — приключи Дарт. — За щастие всички сте били изложени на съвсем незначителни количества радиация. Сега ви оставям в изключително компетентните ръце на доктор Бърк. Приятен ден.