78.
Каза на шофьора на таксито да го остави на Уошингтън Скуеър Парк. Смяташе да извърви пеша последния километър и половина до офисите на ЕИР на Малка западна дванайсета — но преди това искаше да поостане малко в парка и да се наслади на летния ден.
От погребението бяха минали три седмици. Веднага след него Гедеон се бе усамотил в хижата си в планината Хемес и беше изключил мобилния и стационарния телефон, както и компютрите си. И беше прекарал три седмици в лов на риба. На петия ден най-сетне успя да улови чудовищната пъстърва с кука без контра, тъй като възнамеряваше да я пусне. Каква великолепна риба бе само — тлъста, лъскава, с тъмнооранжево оцветяване под хрилете. Определено си заслужаваше да бъде пусната, както правеше по принцип. Странно, но нещо го накара да размисли. Вместо да я освободи, той я отнесе в хижата си, почисти я и си направи изключително семпла truite almondine9 с бутилка пулини-монтраше. Без абсолютно никакво чувство за вина. Докато се наслаждаваше съвсем сам на простата храна, се случи нещо странно. Почувства се щастлив. Не само щастлив, но и в мир със себе си. Вгледа се в чувствата си с изненада и любопитство и осъзна, че са свързани по някакъв начин със сигурността на нещата. Със сигурността на диагнозата му и с убеждението, че никога вече няма да види Алида.
Странно, но тази сигурност сякаш го освободи. Вече знаеше какво го очаква и какво не може да има. Това му даваше свободата да последва съвета на доктора — да се съсредоточи върху нещата, които имат значение за него. И да помага на другите. Освобождаването на пъстървата щеше да е чудесен жест, но трябваше да си признае, че изяждането й бе още по-рядко удоволствие. Изяждането й бе важно за него. Насред живота сме мъртви… Мъдра мисъл, отнасяща се както за пъстървите, така и за хората.
През тези три седмици направи и други неща, които бяха важни за него. Едно от тях бе да си уреди безсрочна отпуска по болест от Лос Аламос. И когато кратката му ваканция приключи, когато включи телефоните си и най-сетне прочете съобщенията, намери едно от Глин. Инженерът имаше друга задача, стига Гедеон да бил готов да я приеме — задача „от особена важност“. Гедеон понечи веднага да изтрие съобщението, но спря. Защо пък не? Явно го биваше в тези неща. Ако искаше да помага на другите, може би трябваше да върши точно това.
Дори гневът му към Глин, задето го беше изоставил, вече му бе минал. Гедеон започваше да разбира, че начинът на действие на работодателя му, макар и труден за приемане в напечени моменти, се оказва изключително ефективен. Бяха отказали да му помогнат, защото ясно разбираха, че Гедеон има най-големи шансове да успее, ако бъде оставен да се оправя сам.
И ето го отново в Ню Йорк, готов да започне следващата глава от краткия си живот. Пое дълбоко дъх и се огледа. Беше прекрасен неделен следобед и паркът преливаше от посетители. Той се помота, омагьосан от суматохата: доминикански барабанисти, изпълващи парка с весели ритми; тромави деца на ролери с каски и наколенници — майките им ги наблюдаваха, събрали се в нервна група; двама мъже със скъпи костюми и пури; старо хипи, дрънкащо на китара зад паничка с монети; уличен мим, който вървеше след хората и имитираше походката им за тяхно най-голямо раздразнение; измамник с карти, който размесваше тестето си и се оглеждаше за ченгета; скитник, хъркащ на пейка. Паркът представяше пълен разрез на обществото, от върха до дъното, с цялата му сложност, пъстрота и великолепие. Но в този радостен ден пъстротата беше особено ярка. Ню Йорк изглеждаше много по-различно от последния път, когато бе тук и когато някакъв подпийнал бизнесмен му беше отмъкнал таксито. Ужасът от терористичния удар, който бе оставил града наполовина опразнен, беше отминал и хората сякаш се бяха върнали променени. Изглеждаха по-земни, по-толерантни, повече свързани със сегашния момент, по-щастливи.
Градът се беше променил. Същото се отнасяше и за него. „Всички се нуждаем от напомняне какво е важно в живота“, помисли си Гедеон. На тези хора им беше напомнено. Също като на него.
Всичко бе приключило, страната се бе върнала в обичайния си ритъм. Собствените му тревоги бяха намерили решението си — видеозаписите от АВМИИИБ, лаптопът на Блейн и пълните признания на Дарт от болницата бяха запълнили белите петна и разказаха цялата история. Новак бе арестуван заедно с други съзаклятници от Лос Аламос, министерството на отбраната и разузнавателните служби. Заговорът бе разкрит, Чокър бе реабилитиран като невинна жертва. Глин се беше погрижил истинската роля на Гедеон в цялата драма да остане в дълбока тайна. Това бе жизненоважно за Гедеон. Онова, което щеше да съсипе остатъка от краткия му живот, бе славата, обявяването му за герой и появата на лицето му по първите страници на всички вестници и списания. Ама че кошмар.