Но от това нямаше полза — отмъщението не съживява хората, нито може да върне пропилените години. Все пак животът беше пред него и той бе твърдо решен да вземе всичко от него.
А после, след развръзката — преди малко повече от месец — се случи голямата катастрофа. Беше му казано, че страда от заболяване, носещо живописното име „аневризмена малформация на вената на Гален“. Ставаше въпрос за патологичен възел от кръвоносни съдове дълбоко в мозъка. Малформацията не можела да се оперира или лекува и щяла да го убие в рамките на една година.
Или поне така му бе казано. Каза му го Илай Глин — човекът, който му даде първата задача като агент.
Смяташе се, че има една година живот. И сега, докато двамата с Гарса пълзяха по улиците на Ню Йорк към централата на „Ефективни инженерни решения“, Гедеон беше убеден, че Глин отново иска да му отмъкне тази година — да го убеди да поеме още една мисия за ЕИР. Не беше сигурен как точно ще успее да го направи, но беше убеден, че е свързано с онова, което току-що се бе случило с Чокър.
Докато колата завиваше по Малка западна дванайсета улица, Гедеон се приготви за предстоящия сблъсък. Щеше да е спокоен, но твърд. Щеше да запази достойнството си. Нямаше да се пали. И ако решеше, просто щеше да каже на Глин да си го начука и да си излезе.
10.
Пристигнаха в централата на ЕИР в полунощ. Притихналите помещения сякаш поглъщаха Гедеон в прохладните си бели пространства. Дори в този късен час се виждаха техници, които сновяха между странните модели, планове и маси, отрупани с покрито загадъчно оборудване. В следващия момент се намираше в познатата дзен заседателна зала. Глин седеше в инвалидната си количка до огромната маса. Прозорецът, до който бе при предишната им среща, сега беше със спуснати щори.
Гедеон се чувстваше изтощен, изкормен и изчистен като риба. Изпита изненада и малко раздразнение, че вижда Глин необичайно възбуден.
— Кафе? — попита Глин. Единственото му око проблясваше.
— Да. — Гедеон се пльосна в един стол.
Гарса излезе намръщено и се върна с чаша. Гедеон добави сметана и захар и изпи кафето, сякаш беше вода.
— Имам една добра и една лоша новина — каза Глин.
Гедеон зачака.
— Добрата новина е, че излагането ви на радиацията се оказа изключително слабо. Според таблиците поетата доза ще увеличи шанса ви да умрете от рак с по-малко от един процент през следващите двадесет години.
Гедеон се изсмя на иронията. Гласът му отекна в празното помещение. Никой от двамата не се включи във веселбата му.
— Лошата новина е, че най-неочаквано се озоваваме пред проблем за националната сигурност от най-висок клас. Рийд Чокър е бил облъчен при някакво критично събитие, включващо големи количества радиоактивен материал. Получил е комбинация от алфа-частици и гама-лъчи от източник, който най-вероятно представлява силно обогатен уран двеста тридесет и пет, подходящ за създаването на атомна бомба. Дозата е била от порядъка на осемдесет грея или осем хиляди рада. Масивна, ужасно масивна доза.
Гедеон го гледаше невярващо. Това беше изумително.
— Да. Количеството радиоактивен материал, способен да доведе до подобен случай, трябва да е най-малко десет килограма. Което по една случайност е предостатъчно уран за едно доста мощна атомна бомба.
Гедеон бавно попиваше думите. Оказваше се по-лошо, отколкото си беше представял.
Глин замълча за момент, после продължи:
— Изглежда, е ясно, че Чокър е участвал в подготовката на терористична атака с ядрено оръжие. По време на въпросната подготовка нещо се е объркало и уранът е достигнал критично състояние. Чокър е бил облъчен. Според експертите ни също е вероятно останалите терористи да са отмъкнали бомбата и да са оставили Чокър да умре. Той обаче не е умрял веднага, радиационното отравяне не действа по този начин. Полудял е и в обърканото си състояние е взел заложници. Така се появихме и ние.
— Открихте ли къде е подготвял бомбата?
— Това е основният ни приоритет в момента. Не може да е много далеч от апартамента му в Сънисайд, защото явно се е върнал там пеша. Над града летят екипи с апаратура и всеки момент ще получим резултат, тъй като критичен инцидент като този би трябвало да остави следи от радиация с характерна сигнатура.
Глин едва не потърка ръце.
— Намираме се в изгодно положение, Гедеон. Вие бяхте там. Познавате Чокър…