— Не — заяви Гедеон. Време беше да става. Надигна се от мястото си.
— Изслушайте ме. Вие сте човекът за тази работа, това е повече от ясно. Няма да е нужно да действате нелегално. Ще се включите като самия себе си…
— Казах не.
— Ще си партнирате с Фордайс. Това е задължително изискване към задачата, наложено от Националната администрация за ядрена безопасност. Но ще ви бъдат дадени широки правомощия в разследването.
— Категорично не.
— Достатъчно е само да се преструвате, че работите с Фордайс. В действителност ще действате сам, без ничий надзор, извън нормалните граници на правозащитната система.
— Вече направих онова, което искахте — каза Гедеон. — Ако случайно не сте забелязали, прецаках нещата и трима души бяха простреляни. А сега се прибирам у дома.
— Не сте направили никаква грешка и не можете да си идете у дома. Разполагаме само с дни, може би дори само с часове. Гедеон, животът на милиони е заложен на карта. Ето адреса, на който трябва да отидете най-напред. — Глин бутна някакво листче към Гедеон. — А сега тръгвайте. Фордайс ви чака.
— Начукайте си го. Говоря сериозно. Начукайте си го!
— Трябва да побързате. Няма време. — Глин замълча за момент. — Не мислите ли, че трябва да се заемете с нещо по-достойно от риболова през месеците, които ви остават?
— Мислех си за това. Всички онези приказки за предстоящата ми смърт, за нелечимото заболяване. Вие сте най-големият измамник, когото съм срещал. Кой знае, това може да е просто поредната запазена марка лъжа на Илай Глин. Откъде да съм сигурен, че рентгеновите снимки са мои? Името беше изрязано.
Глин поклати глава.
— Със сърцето си знаете, че ви казвам истината.
Гедеон пламна от гняв.
— Вижте. Как изобщо бих могъл да помогна? Върху това работи Нюйоркската полиция, Федералното бюро, онзи Поддържащ екип за ядрена безопасност, Антитерористичната спецчаст, ЦРУ и несъмнено още куп черни служби, в това не се съмнявам. Казвам ви, отивам си у дома.
— Проблемът е точно в това. — Глин също се беше ядосал и говореше по-високо. Сакатата му, подобна на хищна лапа ръка тупна по масата. — Реакцията е прекалено силна. Всичко е толкова тромаво, че психоинженерните ни изчисления показват, че ответните действия изобщо няма да са в състояние да спрат атаката. Ще се получи пълно задръстване.
— Психоинженерни изчисления — саркастично повтори Гедеон. — Ама че идиотия.
И тръгна към вратата. Гарса му препречи пътя, устните му бяха извити презрително.
— Махни се от пътя ми.
За момент двамата стояха един срещу друг, после Глин каза:
— Мануел, пусни го.
Гарса се дръпна, но нарочно бавно.
— Направете ми една услуга — каза Глин. — Когато излезете на улицата, вгледайте се в лицата на хората около вас и си помислете как ще се промени животът им. Завинаги.
Гедеон дори не изчака да чуе останалото. Втурна се през вратата, заби пръст в копчето на асансьора и пое надолу към първия етаж, като ругаеше бавното влачене на кабината. Когато вратите се отвориха, прекоси тичешком огромното работно помещение, мина през двойната врата и продължи по коридора. Външната врата се отвори автоматично, когато я приближи.
Навън продължи в тръс към някакъв бутиков хотел, пред който имаше колона таксита. Майната му на багажа. Щеше да стигне до летището, да се върне в Ню Мексико и да се завре в хижата си, докато всичко това не отмине. Беше направил достатъчно поразии. Стигна до едно такси, сграбчи дръжката на вратата и я отвори, но се поколеба за момент, загледан в тълпите модерно облечени хора, които влизаха и излизаха от хотела. Спомни си думите на Глин. Хората пред очите му изглеждаха отблъскващи. Изобщо не му пукаше как ще се промени животът им. Всички да пукнат. Самият той може би живееше със смъртта. Защо същото да не се отнася и за тях?
Това беше отговорът му на Глин.
Изведнъж отлетя настрани — някакъв пиян тип със смокинг го изблъска и му отмъкна таксито. Затръшна вратата, показа се с ликуваща усмивка през прозореца и го лъхна на мартини.
— Съжалявам, приятел, който се тутка… Приятен път обратно до Де Мойн.
Разсмя се дрезгаво, таксито потегли и Гедеон остана да стои на тротоара като гръмнат.
„Как ще се промени животът им“. Думите на Глин отново отекнаха в ума му. Този свят, тези хора, онзи тип в таксито — нима заслужаваха да бъдат спасени? Дебелашката простащина на мъжа улучи в целта по-добре, отколкото би го направила каквато и да било любезност от непознат. Онзи сигурно щеше да се събуди утре сутринта и да разправя на приятелите си в борсата за тъпия селяндур, който не знаел как да си вземе нюйоркско такси. Добре. Майната му. Още едно доказателство, че не заслужават да бъдат спасени. Гедеон щеше да се оттегли в хижата си в Хемес и да остави тези задници да се оправят сами…