Моментално се появи мъж в униформа на ПЕЯБ.
— Какво става?
Фордайс го изгледа със сините си очи, извади значката, която висеше на верижка на шията му, и я натика в лицето му.
— Трябва ни достъп. Веднага.
— Вижте — пискливо рече онзи, — колко пъти трябва да ви казвам, че ще дойде ред и на ФБР?
Фордайс впери поглед в него.
— Още никой от ФБР ли не е влизал там? Нито един човек?
— Точно така. ПЕЯБ имат много работа преди вас.
— Групата на Дарт ли?
— Същата. В Протокола за национална сигурност в случай на ядрена заплаха се казва, че ПЕЯБ са с предимство пред всички останали.
Последва дълго мълчание. Фордайс сякаш отново се беше изключил. Гедеон осъзна, че от него зависи да направи нещо, за да влязат — Фордайс беше твърде обвързан от правилата и имаше твърде много за губене. От друга страна, Гедеон не можеше да изгуби абсолютно нищо.
— И слава богу — рече той, докато сваляше един костюм от закачалката и се пъхаше в него. — Нищо чудно, че Дарт така настояваше да сме първи след ПЕЯБ.
Усети сапфирения поглед на Фордайс върху себе си и му се усмихна мило.
— Побързай. Знаеш го Дарт, ще е бесен, ако до утре заран не представим доклада си.
Мъжът се отпусна.
— Извинете. Не исках да ви преча. Не знаех, че сте зачислени към ПЕЯБ.
— Няма проблем — отвърна Гедеон, като поглеждаше Фордайс и се питаше дали специалният агент ще се справи с програмата. — Хайде, Стоун, нямаме цял ден.
Въпреки това агентът се поколеба — но после, за огромно облекчение на Гедеон, и той започна да облича защитен костюм.
— Чакайте. Трябва да видя разрешителните ви документи. Освен това работата ми е да ви помогна да си изберете екипировката.
Фордайс вдигна ципа на костюма си и дари мъжа с приятелска усмивка.
— Хартиите идват. И благодаря, но вече сме наясно с екипировката.
— Трябва поне да видя временната ви карта.
— Нима ще ме караш да се събличам, за да ти покажа картата си?
— Ами… трябва да я видя.
Фордайс се усмихна и постави ръка на рамото му.
— Как се казваш, приятел?
— Рамирес.
— Подай ми онези респиратори, Рамирес.
Рамирес се подчини. Фордайс подаде единия на Гедеон.
Гедеон го взе и каза:
— Дарт ни оторизира лично. Ако имаш някакви въпроси, обади се на него.
Рамирес продължаваше да гледа Фордайс.
— Е, Дарт не обича да го прекъсват, но…
Фордайс си сложи респиратора, с което ефективно се лиши от възможност да общува с Рамирес. Гедеон последва примера му. Видя, че респираторът има малка радиостанция, включи я, настрои я и направи знак на Фордайс да направи същото.
— Чуваш ли ме, Фордайс?
— Чувам те отлично — изпращя гласът на агента.
— Да тръгваме, преди… така де, преди да е станало късно.
Понечиха да минат покрай Рамирес.
— Чакайте — спря ги той. — Наистина трябва да видя документите ви.
Гедеон вдигна респиратора си.
— Ще ти ги покажем, като се върнем. Можеш също да провериш и при Дарт, но гледай да не го тормозиш излишно. В момента е доста нервиран.
Сложи си респиратора, преди Рамирес да успее да отговори, двамата с Фордайс прескочиха последната бариера и закрачиха към къщата.
— Добра работа, ако успееш да се уредиш — изкиска се Гедеон по интеркома. — И между другото, този костюм не помага с нищо.
— Мислиш, че е смешно ли? — внезапно разгневен, попита Фордайс. — През цялата си кариера се занимавам с такива гадости и няма нищо смешно. И между другото, ще кажа, че всичко е било твоя идея.
Бързо огледаха сутеренния апартамент, в който Чокър бе прекарал последните два месеца от живота си. Беше малък и гол, състоеше се от мъничка стаичка отпред, кухненски бокс, баня и задна стая с един-единствен прозорец. Беше безупречно чист и се долавяше слаба миризма на препарати. Шестима души от ПЕЯБ бавно се тътреха из него и проверяваха с различни инструменти, събираха нишки и прах, правеха снимки. Нищо не беше докоснато.
Предната стая беше празна, ако не се броеше килимчето до вратата и подредените в редица джапанки, както и второ, по-малко, но пищно украсено персийско килимче в средата.