Выбрать главу

— По дяволите! — изруга Фордайс. — Може да е в някой от другите складове, покрай които минахме.

Гедеон вдигна ръка и огледа пода. Тук неотдавна бяха минавали хора, в прахта и мръсотията имаше много следи. Водеха към отсрещната стена, където се виждаха огромните врати на товарен асансьор. Гедеон се втурна натам.

— Под това ниво има друго — каза той, докато оглеждаше панела на асансьора. Започна да натиска копчетата, но без никакъв резултат.

Освети наоколо и видя аварийното стълбище. Бутна вратата и се озова в непрогледен мрак. Сирените вече се събираха над тях, чуваше се приглушено пращене на радиостанции, затръшване на врати, развълнувани гласове.

Бързо слязоха долу. Огромното помещение беше почти празно, ако не се брояха гредите, лебедките и движещите се куки, окачени на тавана. Във въздуха се носеше парлива миризма на изгоряла хартия и пластмаса и когато пристъпи в средата на помещението, Гедеон различи в отсрещния край натрупано изоставено оборудване. Тръгнаха натам.

— Какво е това? — попита Фордайс.

Гедеон го беше разпознал моментално и кръвта му се смрази.

— Виждал съм подобно оборудване на снимки в Музея на бомбата в Лос Аламос — каза той. — Стари снимки от Проекта Манхатън. Груба система от релси, лостове, макари и въжета, с чиято помощ може да се мести радиоактивен материал, без да се налага да се приближаваш прекалено близо до него. Много примитивна система, но горе-долу върши работа, стига да се изживяваш като мъченик и да не ти пука, че се излагаш на повишена радиация.

Докато минаваше покрай нишите и надничаше в тях, Гедеон видя още инструменти за дистанционно управление — груби плъзгачи, щитове и оловни кутии, зарязани кабели и детонатори — и отново се смрази, когато зърна счупен високоскоростен транзисторен прекъсвач.

— Господи — промълви той със свито сърце. — Тук има всичко, което е необходимо да създадат бомба, включително високоскоростни транзистори, може би най-трудните за намиране неща освен самото ядро.

— Какво е това, по дяволите? — Фордайс сочеше друга ниша, където имаше клетка и някакви остатъци от храна.

— Кучешка клетка. За голямо куче, ако се съди по размерите. Може би ротвайлер или доберман, който да държи любопитните по-надалеч.

Фордайс се движеше бавно и методично, като оглеждаше всичко.

— Има доста остатъчна радиация — каза Гедеон, след като погледна вградения в костюма си радметър. — Ей там вероятно Чокър е оплескал нещата и материалът е достигнал критично състояние. По-горещо е и от ада.

— Гедеон! Виж! — Фордайс беше коленичил пред купчина пепел и се взираше в нещо. Докато приближаваше, Гедеон чу в слушалката гласове; отгоре се разнесоха викове и отекнаха стъпки. Хората на ПЕЯБ бяха влезли в сградата.

Той клекна до Фордайс възможно най-внимателно, за да не разпилее деликатната купчина. Документи, компютърни сидита и дивидита и други хартии и оборудване бяха събрани накуп и изгорени. Лепкавата каша още вонеше на бензин. Ръката на Фордайс сочеше някакво голямо парче на върха на купчината. Гедеон се наведе и фенерчето му освети измачкана хартия — карта на Вашингтон с десетки бележки на арабски. Бяха отбелязани някои важни места, сред които Белият дом и Пентагонът.

— Май току-що открихме целта — изсумтя Фордайс.

По стълбите се чу тропот. В другия край на помещението се появиха хора с бели гащеризони.

— Кои сте вие, по дяволите? — разнесе се глас по радиовръзката.

— ПЕЯБ — отривисто отвърна Фордайс и се изправи. — Ние сме предварителният екип. Предаваме нещата на вас.

Гедеон го погледна, кимна и каза:

— Да. Време е да тръгваме.

14.

След цял час попълване на безброй формуляри за служебната кола и командировъчните в оперативния отдел на ФБР в Албакърки най-сетне пътуваха към Санта Фе. От дясната им страна се издигаше грамадната сива дъга на планината Сандия, а от лявата се виждаше Рио Гранде.

Постоянен поток автомобили се движеше в обратната посока.

— От какво бягат? — попита Фордайс.

— Всички тук знаят, че в случай на ядрена война Лос Аламос е сред първостепенните цели.

— Че кой говори за ядрена война?

— Ако терористи взривят атомна бомба във Вашингтон, един дявол знае какви ще са последствията. Всичко е възможно. Ами ако намерим доказателства, че терористите са получили бомбата от Пакистан или Северна Корея? Мислиш ли, че няма да си го върнем? Сещам се за цял куп сценарии, в които можем да видим чудна атомна гъбичка, издигаща се над ей онзи хълм. Който, между другото, е само на трийсет километра от Санта Фе — и вятърът духа от него към града.