Фордайс вече беше вдигнал сто и деветдесет. Колата се тресеше, ревът на двигателя и вятърът заглушаваха музиката.
— Хоби? Интереси?
— Все разправяше, че иска да стане писател. Друго не се сещам.
— Писал ли е нещо?
— Доколкото ми е известно, не.
— Религиозни възгледи? Тоест, преди да приеме исляма?
— Не знам дали е бил вярващ.
— А защо е приел исляма?
— Виж, това го знам. Взел моторница под наем и отишъл на езерото Абикю, северно от Лос Аламос. Останах с впечатлението, че е бил в депресия и е замислял да се самоубие. Както и да е, паднал или скочил от лодката. На няколко пъти потъвал. И точно преди да потъне за последно, усетил как нечии силни ръце го издърпали и чул в главата си глас, който му казал: „В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния“. Мисля, че това бяха думите.
— Ако не се лъжа, това е първият стих от Корана.
— Успял да се качи в лодката, която според думите му най-неочаквано се върнала при него, сякаш бутана от невидим вятър. Твърди, че било истинско чудо. Докато се връщал, минал покрай джамията „Ал Дахаб“, тя е на няколко километра от езерото. Било петък и тъкмо имало молитва. Спрял съвсем импулсивно, слязъл от колата, влязъл в джамията и мюсюлманите го посрещнали много топло. Получил просветление.
— Ама че история.
Гедеон кимна.
— Раздаде всичко, което имаше, и започна да живее като аскет. Молеше се по пет пъти на ден. Но не парадираше с това.
— Раздал е всичко?
— Скъпи дрехи, книги, алкохол, стереоуредбата си, компактдискове.
— Имаше ли някакви други промени?
— Приемането на исляма като че ли му се отрази добре. Стана много по-подреден човек. Работеше по-добре, стана по-съсредоточен, не изпадаше в депресии. За мен беше истинско облекчение, защото престана да се мъкне подире ми. Сякаш наистина беше намерил някакъв смисъл в живота си.
— Правил ли е опити да обърне и теб в исляма?
— Никога.
— Някакви проблеми с достъпа му до секретни материали след като е станал мюсюлманин?
— Не. Религиозните вярвания не би трябвало да имат нищо общо с достъпа. Продължи да работи както преди. Пък и вече беше изгубил пълния си достъп.
— Някакви признаци за радикализъм?
— Чокър беше аполитичен, доколкото мога да преценя. Не съм го чувал да говори за потисничество, нямаше тиради против войните в Ирак и Афганистан. Отбягваше спорните теми.
— Типично. Не привличай вниманието на другите към собствените си възгледи.
Гедеон сви рамене.
— Щом казваш.
— Ами изчезването му?
— Стана абсолютно неочаквано. Просто изчезна. Никой не знаеше къде се е дянал.
— Някакви промени преди да изчезне?
— Аз поне не забелязах.
— Определено отговаря на модела — промърмори Фордайс и поклати глава. — Направо като по учебник.
Изкачиха възвишението Ла Бахада и пред тях се ширна град Санта Фе, сгушен в подножието на Сангре де Кристо.
— Това ли е? — Фордайс присви очи. — Мислех, че е по-голям.
— Вече е прекалено голям — рече Гедеон. — Е, каква е следващата стъпка?
— Тройно еспресо. Вряло.
Гедеон потрепери. Не беше фен на кафето, но това явно не се отнасяше за Фордайс.
— Ако продължаваш да се наливаш с тази гадост, ще ти трябва катетър и торбичка за урината.
— Не, просто ще ти опикавам краката — отвърна Фордайс.
15.
Вечерта ги завари в книжарницата „Кълектед Уъркс“ на улица „Галистео“ с поредното еспресо на Фордайс. Следобедът се бе оказал ужасно дълъг и Гедеон бе изгубил броя на кафетата, които Фордайс бе прекарал през отделителната си система.
Агентът гаврътна поредната чашка на един дъх.
— Е, това вече е кафе. Но да ти призная, почна да ми призлява от кафета. — И раздразнено остави чашката.
— Ню Мексико с нищо не е по-добро от Ню Йорк. Пак стоим на опашка с петдесет следователи пред нас и си чоплим носовете. Работим от четиридесет и осем часа, а не сме направили нищичко. Успя ли да разгледаш добре онази джамия?
— Едва ли щеше да има повече агенти в нея, ако Бен Ладен се беше появил там от оня свят заедно със седемдесет и двете си девици.
Първата им работа бе да се отбият при джамията на Чокър, за която все още чакаха официално разрешение за достъп. Големият златен купол беше обкръжен от кордон полицейски коли с безброй мигащи буркани. Искането им за достъп, подобно на всичките им други искания, беше потънало в бюрократичната черна дупка.