Фордайс поклати глава.
— Търсим под вола теле. Как ще разберем кои обаждания са нейни и кои — негови?
Гедеон се намръщи и се замисли. Добър въпрос. Фордайс отново започна да почуква по чашата си.
— Някъде преди половин година — бавно каза Гедеон — Чокър си изпусна айфона. Счупи го. Цяла седмица използваше нейния телефон, за да се обажда.
Фордайс отново се оживи.
— Можеш ли да кажеш кога точно се случи?
Гедеон се замисли.
— През зимата.
— Това се казва точност.
Гедеон наруга слабата си памет.
— Момент. Помня, че Мелани беше бясна, защото се опитваше да организира коледно празненство, а той продължаваше да й ползва телефона и не го връщаше с часове. Значи е било преди Нова година.
— И преди Коледа. Не сте били на работа между Коледа и Нова година, нали?
— Не бяхме… А коледната ваканция започна от двайсет и втори декември.
— Значи става дума за около седмица преди това?
— Именно.
— Май ще е по-добре да се заемам с бумагите — унило рече Фордайс.
— Майната им на бумагите — изсумтя Гедеон, извади айфона си и започна да набира номер.
— Губиш си времето — каза Фордайс. — По закон доставчикът не може да предоставя записи на разговорите дори на клиента, освен ако не ги изпрати по пощата на обявения адрес. Освен това ни трябва призовка.
Гедеон приключи с набирането и най-сетне стигна до обаждането на оператор.
— Здравей, скъпа? — каза с треперлив глас на възрастна дама. — Обажда се Мелани Ким. Откраднаха ми телефона.
— О, не — изпъшка Фордайс и си запуши ушите. — Това не съм го чул. Не!
Операторката попита „възрастната дама“ за последните четири числа от номера на социалната й осигуровка и моминското име на майка й.
— Момент… — замънка Гедеон. — Не мога да я намеря… Скъпа, ще трябва да я изровя и ще се обадя пак. — И затвори.
— Това беше адски тъпо — каза Фордайс и извади пръсти от ушите си.
Гедеон не му обърна внимание и се обади на самата Мелани Ким, чийто номер имаше записан. Тя отговори веднага.
— Здрасти, Гедеон е.
— О, боже мой, Гедеон! — възкликна Ким. — Няма да повярваш, но цял ден ме разпитват от ФБР…
— Знам — прекъсна я Гедеон, като сниши гласа си почти до шепот. — Мен също са ме натиснали. И знаеш ли какво? Питат ме все за теб.
— За мен ли? — В гласа й се появи паника.
— Май си мислят, че ти и Чокър сте били… нали се сещаш…
— Чокър? Онзи задник? Майтапиш се!
— Виж, Мелани, определено имам чувството, че са те взели на мушка. Реших, че е по-добре да те предупредя. Тези момчета изобщо не си поплюват.
— Абсурд. Нямам нищо общо с него. Не можех да го понасям!
— Дори ми задаваха въпроси за майка ти.
— За майка ми ли? Та тя умря преди пет години!
— Намекнаха, че била комунистка, докато учила в Харвард.
— Харвард? Майка ми не е напускала Корея до тридесетгодишна възраст!
— Ама тя корейка ли беше?
— Разбира се, че беше корейка!
— Ами, те ме натискаха и накрая им казах, че според мен е била ирландка, нали се сещаш, смесен брак и тъй нататък… Сам не знам откъде съм останал с такова впечатление. Извинявай.
— Ирландка? Ирландка? Гедеон, идиот такъв!
— Какво е моминското й име? За да мога да оправя нещата.
— Куон! Джае-ва Куон! И гледай да оправиш нещата!
— Ще се погрижа, обещавам. И още нещо…
— О, не, моля те.
— Зададоха ми куп въпроси за номера на социалната ти осигуровка. Казаха, че не бил верен, намекнаха, че става въпрос за подправени документи. Нали се сещаш, за получаване на зелена карта или нещо от сорта.
— Зелена карта ли? Та аз съм американски гражданин, по дяволите! Направо не мога да повярвам, че са такива идиоти. Ама че ужас…
Беше натиснал подходящите копчета и тя вече наистина се бе разпалила. Изпита мъничко вина. Отново я прекъсна меко.
— Говореха най-вече за последните четири цифри на номера. Смятат, че в тях имало нещо.
— В какъв смисъл?
— Ами, понеже били едно, две, три, четири. Нали се сещаш, изглеждало съмнително.
— Едно, две, три, четири ли? Глупости! Седем, шест, нула, шест!
Гедеон прикри телефона с длан и зашепна дрезгаво:
— Ох, по дяволите, трябва да прекъсна, пак ме викат. Ще направя каквото мога, за да изясня това. Виж, каквото и да става, не споменавай, че съм те предупредил.