— Къде е това?
— Това е пуебло по пътя към Лос Аламос. Малко индианско племе, известно с танците си и черната си керамика. Чокър беше любител на танците им, поне преди да стане мюсюлманин.
— А дарил ли е компютъра си? Някакви документи?
— Не, раздаде само онова, което смяташе за упадъчно — книги, дискове, музика.
Отново последва мълчание.
— Така че предлагам да наминем през Сан Илдефонсо — каза Гедеон. — Да прегледаме книгите.
Фордайс поклати глава.
— Те са отпреди приемането на исляма. Няма да ни кажат нищо.
— Кой знае? Може в тях да има пъхнати документи, бележки по полетата и тъй нататък. Сам каза, че трябва да направим нещо — и ето, можем да направим нещо. Освен това… — Гедеон се наведе напред — Сан Илдефонсо е единственото място, където със сигурност няма да ни се наложи да висим на опашка.
Фордайс се загледа през прозореца. После каза:
— Основателен довод.
17.
Д-р Майрън Дарт седеше в заседателната зала на Центъра за реагиране при бедствени ситуации на министерството на енергетиката на осем нива под улиците на Манхатън. На масата от полирано дърво лежеше една-единствена черна папка. Часовникът на стената зад него показваше две минути преди полунощ. Дарт знаеше, че е изтощен и кара на автопилот, но нямаше начин да спре. В моменти като този беше благодарен за времето си в морската пехота, където те докарваха до границите на възможностите ти, после те караха да ги прекрачиш и да продължиш още по-нататък.
Вратата се отвори и на прага се появи личният му асистент Майлс Кънингам. Аскетичните му черти бяха лишени от емоции. Почти всеки ден Дарт благодареше на Бог за този почти свръхестествено компетентен, подобен на монах помощник, който сякаш се беше издигнал над капризите на човешките чувства. След Кънингам в помещението влязоха останалите важни клечки в ПЕЯБ и мълчаливо заеха местата си около масата.
Дарт погледна през рамо и видя как минутната стрелка се премести. Точно полунощ. Опита се да прикрие задоволството си от проявената точност. Беше тренирал добре хората си.
Отвори черната папка, която лежеше пред него, и започна:
— Благодаря, че се отзовахте на тази извънредна среща. Ще ви запозная с последния развой на събитията.
Погледна първата страница.
— Ще започна с добра новина. Специалистите от ФБР са разбили криптирането на компютъра на Чокър. Освен това разполагаме с анализа на вещите, които Чокър е носил в джобовете си, както и с анализ на нещата в апартамента му. — Погледна заместниците си. — Съществените неща са следните. Компютърът все още се анализира, но засега не намерихме нещо повече от файлове с джихадистки брътвежи, видеоклипове с проповеди на различни радикални духовници и религиозни трактати върху познатите джихадистки цели като обичайното „поразяване на неверниците“ и тъй нататък. Историята на браузъра му показва множество посещения на радикални уебсайтове. За съжаление материалът е твърде общ. Не открихме имейл кореспонденция с отделни лица, нито преки връзки с конкретни терористи, Ал Кайда или други радикални групи. С две думи, все още не сме намерили информация за самоличността на съратниците му, подробности за заговора и как точно са се сдобили с бомбата.
Сивите му очи отново огледаха присъстващите.
— Някой да има някаква идея какво можем да заключим от това?
Последва кратко мълчание, след което някой се обади:
— Компютърът се е използвал като резервна машина?
— Точно това си мисля и аз. Нещо друго?
— Възможно ли е да е бил подхвърлен? Нещо като примамка?
— Също е вероятно.
Последва кратка дискусия и когато тя стигна плодотворния си край, Дарт умело насочи разговора към следващата точка.
— Инструктирах екипите да продължат да търсят друг компютър или компютри. Обаче… — тонът му стана рязък — в компютъра на Чокър има множество фотографии и клипове на пет забележителности във Вашингтон — Мемориала Линкълн, Капитолия, Пентагона, Смитсъновия замък и Белия дом. Няма нито една нюйоркска забележителност.
Хората около масата замърмориха.
— Вашингтон? — обади се някой.
— Точно така.
— Възможно ли е и това да е примамка?
— Отначало си помислихме същото, след което анализирахме вещите в апартамента на Чокър и съдържанието на джобовете му. Както помните, в джоба му намерихме бележка с интернет адрес. Той се оказа доста съществен. Уебсайтът беше криптиран, вече е свален и информацията е изтрита от сървъра — който е в Йемен, — но успяхме да възстановим негово огледално копие от секретните интернет архиви на ЦРУ. Те включиха най-добрите си хора в задачата и накрая успяха да разбият шифъра. Там открихме някои подробности около устройството на бомбата, същия списък мишени във Вашингтон и три други, които явно са били изоставени в хода на операцията — Музея за авиация и космонавтика, сенатската сграда Дирксен и Канон Хаус. Като се изключи това, на сайта няма никаква допълнителна информация. Да не забравяме обаче, че в джобовете на Чокър беше открит билет на Националния музей за авиация и космонавтика.