Ан Райс, Том Пичирили… Прехвърляше книга след книга с растящо раздразнение.
И изведнъж замря. Беше попаднал на подписана книга — „Трептяща светлина“ на Дейвид Морел, с автограф от автора и посвещение „С най-добри пожелания“.
Нищо съществено. Прелисти страниците, но не откри нищо друго. Върна книгата на мястото й. Малко по-нататък попадна на друга подписана книга, този път на Тес Геритсен, „Градина от кости“. Отново с най-общо посвещение: „На Рийд, с най-добри пожелания“. Ако не друго, Чокър поне бе имал добър вкус.
Фордайс продължаваше да изстисква всяка капка информация от библиотекарката.
Гедеон стигна до буквата Б. „Манастирът в Дъбовата гора“ от Саймън Блейн бе с лично посвещение: „На Рийд, с най-приятелски чувства“. И с подпис „Саймън“.
Спря, преди да я върне на лавицата. Дали Саймън Блейн подписваше всичките си книги просто със „Саймън“? В съседство имаше друг негов роман — „Леденото море“. „На Рийд, с най-добри пожелания, Саймън Б.“
Фордайс се появи до него и промърмори:
— Задънена улица.
— Може би не. — Гедеон му показа двете книги.
Фордайс ги взе и ги прелисти.
— Не разбирам.
— „С най-приятелски чувства“? И подписани само с малко име? Изглежда, Блейн го е познавал.
— Съмнявам се.
Гедеон се замисли за момент, после се обърна към библиотекарката.
— Може ли да ви попитам нещо?
— Да? — Тя дойде забързано, радостна, че отново й се отваря възможност да поговори.
— Имате доста книги на Саймън Блейн.
— Имаме всичките му книги. Всъщност повечето от тях са от господин Чокър.
— А — обади се Фордайс. — Не ми го казахте.
Тя се усмихна смутено.
— Ами не се сетих.
— Чокър познавал ли е Блейн?
— Не зная — каза библиотекарката. — Нищо чудно. В края на краищата Блейн живее в Санта Фе.
„Бинго“ — помисли Гедеон и изгледа тържествуващо Фордайс.
— Така значи. Познавали са се.
Фордайс се намръщи.
— Човек като Блейн, автор на бестселъри… тук пише, че е носител на Националната награда за литература… едва ли има много общо с компютърджия от Лос Аламос.
— Ще запомня това за цял живот — каза Гедеон, опитвайки се да имитира Гручо Маркс.
Фордайс завъртя очи към тавана.
— Видя ли датата на книгата? Излязла е две години преди Чокър да приеме исляма. А фактът, че е дарил книгите на Блейн заедно с другите, едва ли може да се нарече доказателство за дълбоко приятелство помежду им. Честно казано, не виждам никаква следа тук. — Замълча за момент. — Всъщност започвам да се питам дали цялото това пътуване не е просто губене на безценно време.
Гедеон се престори, че не е чул последната му забележка.
— Заслужава си да посетим Блейн. Просто за всеки случай.
Фордайс поклати глава.
— Загуба на време.
— Не можеш да си сигурен.
Фордайс сложи ръка на рамото му.
— Така е — в нашата работа понякога и от най-налудничавата идея може да изскочи нещо. Нямам намерение да оставям това просто така. Но ще трябва да го направиш сам. Забравяш, че имам среща в Албакърки.
— О, вярно. Трябва ли и аз да присъствам?
— По-добре да те няма. Смятам да сритам някои задници. Искам достъп до дома му, до джамията, до лабораторията, до колегите му… искам да съм сигурен, че сме реални участници в разследването. Това може да промени нещата.
Гедеон се ухили.
— Ами действай тогава.
19.
Саймън Блейн живееше в голяма къща на по-малко от километър от центъра, на Олд Санта Фе Трейл. Фордайс замина за Албакърки с колата и Гедеон извървя пеша разстоянието от централния площад. Беше великолепен летен ден, не твърде горещ, с яркосиньо небе, само с няколко намръщени облачета около далечните върхове на Сандия. Запита се дали Блейн си е вкъщи. Проклетият град се беше опразнил наполовина.