Оставаха осем дни до А-Деня. Часовникът цъкаше. Въпреки това Гедеон беше радостен, че е в Санта Фе вместо в Ню Йорк, където беше пълна каша. По-голямата част от Финансовия квартал, Уолстрийт и района, където се беше издигал Световният търговски център, бяха опустели — и това неизбежно бе довело до грабежи, пожари и разполагане на части на Националната гвардия. Да не говорим, че бе избухнала политическа буря с истерични атаки срещу президента. Някои гласовити медийни фигури и радиоводещи също се бяха намесили — извличаха лична изгода от положението, като залагаха на чувствата на широката публика. Америка изобщо не се справяше добре с кризата.
Пропъди тези мисли, когато стигна на адреса на Блейн. Къщата беше скрита зад висока два и половина метра кирпичена стена. Виждаха се само върховете на многобройни трепетлики, които шумоляха на лекия ветрец. Портата беше от ковано желязо и яки дъски; Гедеон не успя да намери дори малка пролука, през която да надникне. Погледна домофона до портата, натисна звънеца и зачака.
Нищо.
Натисна отново. Никой ли нямаше? Имаше само един начин да разбере.
Бавно закрачи покрай стената, докато не стигна до ъгъла на имота. Беше свикнал да катери стени и нямаше проблем да подскочи, да се хване за ръба и да се набере по грубия кирпич. Миг по-късно скочи от другата страна и се озова в горичка трепетлики, скрит от къщата. Недалеч изкуствен водопад се изсипваше върху купчина камъни в малко езерце. По-нататък, след равната зелена ливада, имаше ниска просторна кирпичена къща с множество портали, веранди и поне десет комина.
Видя някакво движение зад един прозорец. Значи все пак имаше някой. Подразни се, че не му бяха отговорили на позвъняването. Бръкна в джоба си, опипа служебната карта, която най-сетне му бяха издали (Фордайс му я даде с известна неохота, или поне така му се стори), тръгна покрай стената обратно към портата и натисна бутона да я отвори, за да изглежда, че е влязъл през нея. После излезе на алеята и закрачи към къщата. Позвъни на звънеца.
Последва дълго чакане. Позвъни отново и — най-сетне — чу глухи стъпки в коридора. Вратата се отвори и на прага застана слаба млада жена с дълга вълниста коса, джинси, тясна бяла блуза, каубойски ботуши и свирепа физиономия. Имаше доста необичайната комбинация от тъмнокафяви очи и златна коса.
— Кой сте вие, по дяволите? — попита тя с ръце на кръста и тръсна глава да отметне косата си назад. — И как влязохте?
Гедеон вече обмисляше кой подход ще е най-добър, но нейното дръзко и предизвикателно поведение реши въпроса. С непринудена усмивка той бръкна в джоба си подчертано бавно, извади служебната карта и имитирайки Фордайс, почти я навря в нейното лично пространство, тоест в лицето й.
— Гедеон Крю, сътрудник на ФБР.
— Разкарайте това нещо!
— Няма да е зле да го разгледате — каза Гедеон, без да престава да се усмихва. — Няма да имате друг шанс.
Тя отвърна със студена усмивка, посегна, но вместо да вземе картата, перна ръката му настрани.
За момент Гедеон се почувства като в небрано лозе. Тя го гледаше предизвикателно, очите й проблясваха, пулсът й можеше да се види на тънката й шия — беше си истинска тигрица. Докато вадеше мобилния си телефон, Гедеон почти изпита съжаление, че трябва да прави това с такава жена. Набра полицията и заговори с диспечера, с когото двамата с Фордайс бяха бъбрили преди (или по-скоро „си изградиха сътрудничество“, ако трябваше да използва жаргона на Фордайс).
— Обажда се Гедеон Крю. Трябва ми подкрепление на Олд Санта Фе Трейл деветстотин и деветдесет. На място съм и съм нападнат от жител на имота.
— Не съм те нападала, чекиджия такъв!
„Що за възпитание!“
— Това, че избутахте ръката ми, отговаря на определението за нападение. — Ухили й се. — Лайното уцели вентилатора. А аз дори още не знам името ви.
Тя го изгледа със свирепите си очи и — след дълъг двубой на погледи — най-сетне се огъна и чертите й се смекчиха. В края на краищата не се оказа толкова костелив орех.
— Наистина ли сте от ФБР? — Погледът й бързо се плъзна по дрехите му — черни джинси, бледолилава риза, кецове. — Определено не приличате на човек от ФБР.
— Казах сътрудник на ФБР. Във връзка с разследването на терористичния инцидент в Ню Йорк. Тук съм на малко приятелско посещение и искам да задам няколко въпроса на господин Саймън Блейн.
— Няма го.
— В такъв случай ще го почакам.