Чу приближаващи се сирени. По дяволите, полицията тук действаше бързо. Видя как погледът й се стрелна в посока на сирените.
— Трябваше да се обадите — каза тя. — Нямате право да нахлувате в частна собственост!
— Не съм нахлул. Стоя на прага и говоря с вас. Имате около пет секунди да решите дали желаете да превърнете това в нещо наистина грозно, или да ми окажете стопроцентово съдействие. Както вече казах, това е приятелско посещение и не е нужно да стигаме дотам, че да го превърнем в обвинение в углавно престъпление.
— Углавно престъпление? — Колите приближаваха портата и сирените виеха все по-силно. — Добре. Добре. Ще сътруднича. Но това е най-чиста проба изнудване. Няма да го забравя.
Първата полицейска кола влетя през отворената порта, следвана от останалите. Гедеон я посрещна пред къщата. Показа картата си и се наведе към страничния прозорец.
— Полицай? Всичко е под контрол — вече имаме пълното съдействие от страна на обитателите на къщата. Бързата ви реакция свърши работа. Много ви благодаря.
На полицаите никак не им се тръгваше (страшно им се искаше да участват в разследването, пък било то и периферно, а и рядко се случваше да ги викат в дома на прочут писател), но Гедеон уверено ги убеди, че става дума за неразбирателство, и след като си заминаха, се обърна с усмивка към младата жена и посочи вратата.
— Е, ще влезем ли?
Тя влезе вътре и се обърна на прага.
— Тук не се влиза с обувки. Събуйте се.
Гедеон свали кецовете. Тя доста демонстративно не събу каубойските си ботуши, по които Гедеон забеляза засъхнали конски фъшкии, и го поведе по персийския килим в антрето към дневната.
Влязоха в просторно помещение с бели кожени дивани, огромна камина и поставени във витрини праисторически съдове на народа мимбре.
Тя седна и го загледа мълчаливо.
Гедеон извади бележник и се настани в креслото срещу нея. Нямаше как да не забележи колко е красива — всъщност беше направо прекрасна. Започна да съжалява, че се беше отнесъл грубо с нея. Въпреки това се опита да се държи строго и респектиращо.
— Името ви, ако обичате?
— Алида Блейн. — Гласът й бе безизразно монотонен. — Трябва ли да се обадя на семейния адвокат?
— Обещахте да сътрудничите — строго й напомни Гедеон. Последва дълго мълчание и той омекна. — Вижте, Алида, само искам да задам няколко прости въпроса.
— Кецовете да не влизат в новата униформа на ФБР? — попита тя насмешливо.
— Аз съм на временно назначение.
— Временно? И с какво се занимавате по принцип? Свирите в рок банда ли?
Може би Фордайс беше прав за облеклото му.
— Физик съм.
Веждите й се повдигнаха. На Гедеон не му харесваше да обръщат разговора към него, така че бързо продължи с въпрос:
— Можете ли да ми кажете каква сте на Саймън Блейн?
— Дъщеря.
— Възраст?
— Двадесет и седем.
— Къде е баща ви?
— На снимки.
— На снимки ли?
— Правят филм по една от книгите му в снимачното ранчо „Кръг Y“ южно от града.
— Кога ще се прибере?
Тя си погледна часовника.
— Всеки момент. Е, за какво става въпрос?
Гедеон се опита да се отпусне и се усмихна насила. Чувстваше се виновен пред нея. Просто не ставаше за ченге.
— Опитваме се да научим повече за Рийд Чокър, замесеното в терористичния заговор лице.
— О, онзи заговор? Еха! Но какво общо има всичко това с нас?
Личеше си как гневът и започва да се превръща в любопитство. Тя скръсти ръце, после отвори чекмеджето на масичката до себе си и извади цигари. Запали и издуха дима.
Гедеон си помисли дали да не си изпроси цигара, но реши, че това няма да отговаря на хладното му поведение. Тя беше наистина прекрасна и той наистина имаше трудности да се държи хладно. Насили се да се върне към темата.
— Смятаме, че баща ви е познавал Рийд Чокър.
— Не ми се вярва. Аз се грижа за графика на баща си. Никога не съм чувала името Чокър, докато не го прочетох във вестника.
— Чокър е имал пълна колекция на книгите на баща ви. И всички са подписани.
— И какво от това?
— Работата е в начина, по който са подписани. „На Рийд, с най-приятелски чувства, Саймън“. Подборът на думите предполага, че вероятно са се познавали.
Алида се облегна назад, изсмя се и избълва дим.