Выбрать главу

Тълпата бе замряла. Всички изглеждаха като зашеметени. А след това, най-неочаквано, тълпата се раздвижи отново — колкото се може по-далеч от къщата. Не беше точно бягство, а по-скоро контролирано отстъпление.

В същото време въздухът се изпълни с вой на нови сирени, а след секунди в небето се появиха хеликоптери. Бели микробуси без означения започнаха да пристигат при барикадите, придружени от допълнителни патрулни коли; задните им врати се отвориха и облечени като извънземни хора се изсипаха на улицата. По защитните им костюми имаше емблеми за биологична и ядрена опасност. Някои носеха екипировка за контролиране на безредици — палки, гранатомети за гранати със сълзотворен газ и зашеметители. Гедеон се смая, като видя как новодошлите започват да издигат бариери пред тълпата, за да блокират отстъплението й. Викаха на хората да спрат, да останат по местата си и да не изпадат в паника. Ефектът бе обратният — веднага щом видяха, че им се пречи да избягат, хората наистина започнаха да изпадат в паника.

— Какво става, по дяволите? — попита Гедеон.

— Задължителна карантина — отвърна Фордайс.

Някакво ченге започна да спори и се опита да мине през преградата, но неколцина мъже в бяло го изблъскаха назад. Междувременно новопристигналите насочваха всички в набързо отделен район, нещо като оградена с ленти кошара, където други хора в бяло ги проверяваха с ръчни гайгерови броячи. Пускаха повечето, но неколцина бяха насочени към микробусите.

Проехтя високоговорител:

— Всички служители да останат на място до второ нареждане. Изпълнявайте инструкциите. Останете зад бариерите.

— Кои са тези? — попита Гедеон.

— ПЕЯБ. — Фордайс изглеждаше отвратен и уплашен едновременно.

— ПЕЯБ?

— Поддържащ екип за ядрена безопасност. Към министерството на енергетиката са, реагират при терористични атаки с ядрено оръжие или радиоактивни материали.

— Смятате, че може би става дума за тероризъм?

— Чокър нали е проектирал ядрени оръжия.

— И така да е, изглежда доста пресилено.

— Нима? — попита Фордайс и го изгледа със сините си очи. — Ти спомена, че Чокър е прегърнал религията. — Замълча за момент. — Мога ли да попитам… коя религия по-точно?

— Ъ-ъ-ъ… исляма.

7.

Всички задействали гайгеровия брояч бяха натоварени в микробусите като добитък. Купонясващите зяпачи се бяха разбягали, захвърляйки глупавите си шапки и биричките. Облечени като марсианци екипи обикаляха от врата на врата и извеждаха хората от домовете им, като понякога им се налагаше да прибягват до сила. Старци се тътреха по пантофи, истерични майки крещяха, ревяха деца. Високоговорителите монотонно призоваваха всички да запазят спокойствие и да сътрудничат, като уверяваха, че цялата суматоха е в интерес на собствената им безопасност. Не се споменаваше нито дума за радиация.

Гедеон и останалите бяха наблъскани да седнат на поставените една срещу друга пейки. Вратите се затръшнаха и микробусът потегли. Фордайс, който беше срещу него, бе мрачен и мълчалив, но повечето от останалите изглеждаха като насрани от страх. Сред тях бе и психологът Хамърсмит, чиято риза бе окървавена, както и един от специалните части, онзи, който бе застрелял Чокър от упор и също бе опръскан с кръвта му. С радиоактивната му кръв.

— Преебани сме — каза мъжът от специалните части, едър як тип с грамадни ръчища и нелепо тънък глас. — Ще пукнем. Нищо не могат да направят. Не и с радиацията.

Гедеон мълчеше. Невежеството на повечето хора относно радиацията бе ужасяващо.

— Господи, главата ме цепи — изстена онзи. — Започва се!

— Що не млъкнеш? — обади се Фордайс.

— Що не си го начукаш? — наежи се мъжът. — Не съм се съгласявал да участвам в подобни гадости.

Фордайс стисна зъби и не каза нищо.

— Не ме ли чу? — Тонът на мъжа се повишаваше. — Не съм се съгласявал на подобни гадости!

Гедеон го погледна и каза успокояващо:

— Кръвта на убития е радиоактивна. По-добре се съблечете. Вие също — обърна се той към Хамърсмит.

— Всеки, който има кръв по дрехите си, по-добре да се съблече.

В микробуса започна трескава суматоха, паниката се засилваше. Сцената беше нелепа: всички започнаха да се събличат и да бършат кръвта от кожата и косата си. Всички с изключение на онзи от специалните части.