— Няма смисъл — рече той. — Преебани сме. Гниене, рак, какво ли не още. Вече сме мъртъвци.
— Никой няма да умре — каза Гедеон. — Всичко зависи от това колко е бил облъчен Чокър и с какъв вид радиация си имаме работа.
Мъжът от специалните части го погледна ядосано.
— Откъде се извъди такъв специалист по радиация?
— По една случайност съм специалист по радиация.
— Браво на теб, боклук. В такъв случай знаеш, че всички сме мъртви. Шибан лъжец.
Гедеон реши да не му отговаря.
— Лъжлив чекиджия.
„Чекиджия?“ Раздразнен, Гедеон го погледна отново. Възможно ли беше и той да е полудял от радиационното отравяне? Не, това бе най-обикновена безмозъчна паника.
— На теб говоря, боклук. Не лъжи.
Гедеон приглади косата си с пръсти и се загледа в пода. Беше уморен — уморен от този задник, уморен от всичко, уморен от самия живот. Нямаше енергия да се опитва да излезе на глава с празноглавец.
Мъжът от специалните части рязко се изправи, сграбчи го за яката и го вдигна от мястото му.
— Попитах те нещо. Не ми мълчи!
Гедеон го погледна — зачервеното му лице, изпъкналите вени на врата, потта на челото, треперещите устни. Този тип изглеждаше толкова пълен и безнадежден тъпак, че Гедеон не се сдържа и се разсмя.
— И ти е смешно, така ли? — Мъжът вдигна юмрук.
Юмрукът на Фордайс в корема му беше бърз като атаката на гърмяща змия; здравенякът изпъшка и рухна на колене. Миг по-късно Фордайс го държеше в душеща хватка. Наведе се и прошепна в ухото му нещо, което Гедеон не успя да чуе. После го пусна и онзи се просна по лице, изстена и след като с мъка си пое дъх, успя криво-ляво да се надигне на колене.
— Сядай и мълчи — каза му Фордайс.
Мъжът мълчаливо си седна на мястото. След малко се разплака.
Гедеон оправи ризата си и каза:
— Благодаря.
Фордайс не отговори.
— Е, вече знаем — продължи Гедеон след кратко мълчание.
— Какво знаем?
— Че Чокър не е бил луд. Страдал е от радиационно отравяне. Почти съм сигурен, че става дума за гама-лъчи. Масивна доза гама-лъчение поврежда ума.
Хамърсмит го погледна.
— Откъде знаеш?
— Всеки, който работи в Лос Аламос, трябва да се запознае с критичните инциденти, случили се там през първите години. Сесил Кели, Хари Даглиан, Луис Слотин, Дяволското ядро.
— Дяволското ядро ли? — попита Фордайс.
— Ядро на плутониева бомба, с което на два пъти станали инциденти. И двата пъти то достигнало критично състояние, като убило работещите с него учени и облъчило сериозно куп други. Накрая било използвано при ядрения опит „Ейбъл“ през четиридесет и шеста1. Едно от нещата, научени от Дяволското ядро, е, че от висока доза гама-лъчи се полудява. Симптомите са абсолютно същите като при Чокър — объркване, несвързано говорене, главоболие, повръщане и непоносима болка в корема.
— Това поставя нещата в съвсем друга светлина — каза Хамърсмит.
— Истинският въпрос е формата, която е взела лудостта му — продължи Гедеон. — Защо твърдеше, че насочвали лъчи в главата му? Че експериментирали с него?
— Според мен това е класически симптом на шизофрения — каза Хамърсмит.
— Да, но той не беше шизофреник. И защо ще твърди, че хазяинът и хазяйката му са правителствени агенти?
— Нали не мислиш, че онзи нещастник хазяинът наистина е бил правителствен агент? — изсумтя Фордайс.
— Не. Но ми е чудно защо продължаваше да говори за експерименти, защо отричаше, че е живял в апартамента. Просто е безсмислено.
Фордайс поклати глава.
— Боя се, че аз започвам да виждам смисъл. И то много смисъл.
— По-точно? — попита Гедеон.
— Ами нека съберем две и две. Човекът работи в Лос Аламос. Има достъп до свръхсекретни материали. Проектира ядрени бомби. Приема исляма. Изчезва за два месеца. А после се появява облъчен в Ню Йорк.
— И какво?
— Такова, че кучият му син се е включил в джихада! С негова помощ те са се добрали до ядро. Оплескали са нещата също като с Дяволското ядро, за което спомена, и Чокър е бил облъчен.
— Чокър не беше радикал — възрази Гедеон. — Беше кротък човек. За него религията беше личен въпрос.
Фордайс се засмя горчиво.
— Тихата вода е най-дълбока.
В микробуса се възцари тишина. Всички слушаха напрегнато. Гедеон усети как ужасът се надига в гърдите му — казаното от Фордайс изглеждаше напълно възможно. Колкото повече се замисляше, толкова повече осъзнаваше, че агентът най-вероятно е прав. Чокър беше идеалният кандидат за подобно нещо — беше точно от онези неуверени, объркани хора, които биха намерили призванието си в джихад. И нямаше друг начин да се обясни голямата доза гама-лъчи, на които би трябвало да се е изложил, за да се стигне до състоянието му.
1
Въздушен взрив в рамките на операция „Кросроудс“ на атола Бикини, при която се проверява въздействието на ядрено оръжие върху морски съдове. — Б.пр.