Гласът ѝ леко потрепери. Мелчет долови в него истински гняв. За момент той се зачуди. Реакцията изглеждаше по-бурна, отколкото изискваха фактите. Имаше чувството, че не всичко се излага на показ. Той попита:
— А тази сутрин, когато Руби Кийн не се появи, вие отидохте в полицията, така ли?
Той знаеше прекрасно от обаждането на Слак от Дейнмът, че истината бе друга, но искаше да чуе какво ще каже Джозефин Търнър.
Тя не се поколеба:
— Не, не бях аз.
— Защо не, мис Търнър?
Тя му отправи прям поглед.
— На мое място и вие не бихте го направили.
— Така ли мислите?
Джози каза:
— Аз съм длъжна да мисля за работата си. Последното нещо, което хотелът иска, е скандал и особено намеса на полицията. Не мислех, че нещо сериозно се е случило на Руби. Дори и за минута не съм помисляла! Мислех, че се е забъркала с някой младеж. Мислех, че ще си дойде без проблеми и бях готова хубавичко да я накастря, щом се появеше. Осемнадесетгодишните момичета са такива глупачки.
Мелчет се престори, че преглежда записките си.
— А, да, виждам, че в полицията се е обади мистър Джеферсън. Той гост на хотела ли е?
Джозефин Търнър отвърна кратко:
— Да.
Мелчет я попита:
— И защо точно мистър Джеферсън се е обадил?
Джози поглаждаше ръкава на жакета си. Нещо като че ли я възпираше. Отново полковник Мелчет реши, че нещо не се казва докрай. Тя започна доста неохотно:
— Той е инвалид. Той… той лесно се притеснява. Защото е инвалид, нали разбирате?
Мелчет зададе нов въпрос.
— Кой бе младежът, с когото братовчедка ви е танцувала?
— Казва се Бартлет. В хотела е от десетина дни.
— Бяха ли близки в някакво отношение?
— Не, не, нищо специално. Аз поне не знаех.
Отново се прокрадна любопитната нотка на гняв в гласа ѝ.
— А той нещо каза ли?
— Каза, че след танца Руби се качила в стаята си, за да се пооправи.
— И тогава си е сменила роклята?
— Предполагам.
— И това е последното нещо, което знаете? След това тя просто…
— Изчезна — каза Джози. — Така е.
— Мис Кийн познаваше ли някого в Сейнт Мери Мийд? Или в околностите?
— Не знам. Може би. Вижте, много млади мъже от околността идват в „Мажестик“. Няма да знам кой откъде е, освен ако сам не каже.
— Някога да сте чули братовчедката ви да споменава Госингтън?
— Госингтън? — Джози бе силно учудена.
— Госингтън Хол.
Тя поклати глава.
— Не съм го чувала това място.
Тонът ѝ бе убедителен. Долавяше се също и определено любопитство. Мелчет поясни:
— Тялото бе намерено в Госингтън Хол.
— Госингтън Хол? Колко невероятно.
Мелчет си помисли: „Невероятно е точната дума“, а на глас попита:
— Познавате ли полковник или мисис Бантри?
Отново тя поклати отрицателно глава.
— А мистър Базил Блейк?
Тя леко се намръщи.
— Мисля, че съм чувала това име. Да, сигурна съм… но нищо не си спомням за него.
Усърдният инспектор Слак подаде на началника си лист от бележник. На него бе написано:
„Полковник Бантри е вечерял в «Мажестик» миналата седмица.“
Мелчет вдигна очи и срещна погледа на Слак. Главният комисар кипеше. Слак бе трудолюбив и старателен офицер и Мелчет никак не го обичаше. Но не можеше да пренебрегне това предизвикателство. Инспекторът негласно го обвиняваше във фаворизиране на своята класа, в прикриване на стар свой съученик.
Той се обърна към Джози.
— Мис Търнър, бих желал, ако нямате нищо против, да дойдете с мен до Госингтън Хол!
Изричайки тези думи, Мелчет отправи хладен и предизвикателен поглед към Слак, като почти пропусна край ушите си измърмореното съгласие на Джози.
Четвърта глава
От дълго време в Сейнт Мери Мийд не бе имало по-вълнуваща сутрин.
Първата, която разпространи шокиращата новина, бе мис Уедърби, дългоноса и кисела стара мома. Тя се отби при съседката си, мис Хартнел.
— Извинете, че идвам толкова рано, скъпа, но предполагам, че сигурно не сте чули новината?
— Каква новина? — попита мис Хартнел. Тя притежаваше дълбок, басов глас и неуморно посещаваше бедните, колкото и горките да се стараеха да избегнат грижите ѝ.
— За трупа в библиотеката на полковник Бантри, женски труп…
— В библиотеката на полковник Бантри?
— Да. Не е ли ужасно?
— Бедната му съпруга! — мис Хартнел се опита да прикрие дълбокото удоволствие, което я обземаше.
— Да, представете си. Не вярвам тя да си е имала и най-малката представа.