На викария нищо не му стана ясно.
— Това, струва ми се, доказва всичко — каза мисис Прайс Ридли.
В Госингтън мисис Бантри и мис Марпъл седяха във всекидневната.
— Знаете ли — сподели мисис Бантри, — чувствам се страшно облекчена, че трупът вече го няма. Никак не е приятно да имаш труп в къщата си.
Мис Марпъл кимна.
— Разбирам, мила. Прекрасно разбирам как се чувствате.
— Човек не може да го разбере — каза мисис Бантри, — докато не му дойде на главата. Знам, че и вие веднъж имахте нещо подобно у съседите, но това не е същото, както ако се случи в дома ти. Дано Артър да не намрази библиотеката. Толкова често стоим там. Какво правите, Джейн?
С поглед към часовника си мис Марпъл се беше изправила.
— Мисля да си ходя. Не виждам с какво повече бих могла да съм ви полезна.
— Не си тръгвайте още — помоли я мисис Бантри. — Знам, че хората за отпечатъците и фотографите, пък и повечето от полицаите вече си отидоха, но имам чувството, че още нещо ще се случи. Не искам да го изпуснете.
Телефонът иззвъня и тя отиде да го вдигне. Върна се с лице, цъфнало в усмивка.
— Нали ви казах, че нещо ще се случи. Това беше полковник Мелчет. Ще води тук братовчедката на бедното момиче.
— Че защо? — попита мис Марпъл.
— О, предполагам, за да види къде се е случило — нещо от този род.
— Сигурно ще е нещо повече от това.
— Какво искате да кажете, Джейн?
— Според мен… възможно е той да иска да я срещне с полковник Бантри.
Мисис Бантри каза рязко:
— Да провери дали тя го познава? Предполагам, о, да, те са длъжни да подозират Артър!
— Страхувам се, че е така.
— Като че ли Артър може да има нещо общо с цялата история.
Мис Марпъл мълчеше. Мисис Бантри се обърна войнствено към нея:
— И да не сте посмели да ми споменавате стария генерал Хендерсън или пък някой ужасен старчок, който имал афера с прислужницата си. Артър не е такъв.
— Не, не, разбира се, че не е.
— Не, той наистина не е. Е, понякога, когато дойдат млади момичета за тенис, той се държи малко глупаво, нали разбирате — любезничи, приказва малко повече. Обаче защо да не го прави? В края на краищата — тя завърши мисълта си малко неясно — аз си имам градината.
Мис Марпъл се усмихна.
— Не трябва да се тревожите, Доли — каза тя.
— Не, и не възнамерявам. Но все пак малко се безпокоя. И Артър се безпокои. Това го обърка. Всичките тези полицаи, които се мотаят наоколо. Той отиде до фермата. Гледката на прасета и подобни неща му действа успокоително, когато е разтревожен. Аха, ето ги и тях.
Колата на главния комисар спря отвън.
Полковник Мелчет влезе, придружен от млада, елегантно облечена жена.
— Това е мис Търнър, мисис Бантри. Братовчедка на… ъ-ъ-ъ… жертвата.
— Здравейте — мисис Бантри подаде ръка. — Всичко това трябва да е ужасно за вас.
Джозефин Търнър отговори искрено:
— Ужасно е. И ми се струва толкова нереално. Като лош сън.
Мисис Бантри представи мис Марпъл.
Мелчет небрежно се заинтересува:
— Стопанинът тук ли е?
— Наложи се да отиде до една от фермите. Скоро ще се върне.
— О… — гласът на Мелчет прозвуча малко съкрушено.
Мисис Бантри се обърна към Джози:
— Искате ли да видите къде се е случило? Или може би не желаете?
След къса пауза Джозефин каза:
— Да, мисля, че искам.
Мисис Бантри я поведе към библиотеката. Следваха ги мис Марпъл и Мелчет.
— Тя лежеше ето там — мисис Бантри драматично посочи мечата кожа пред камината.
— О! — Джози потръпна. В същото време тя изглеждаше смаяна. Каза със сбърчени вежди: — Просто не мога да проумея! Не мога!
— Ние също не можем — натърти мисис Бантри.
Джози внимателно започна:
— Мястото е толкова необичайно… — и спря.
Мис Марпъл леко кимна, изразявайки съгласието си с недоизказаната мисъл.
— Това именно — прошепна тя — прави всичко толкова интересно.
— Е, хайде, мис Марпъл — обади се Мелчет добродушно, — нима вече не сте намерили обяснението?
— О, да, имам обяснение. Доста приемливо, при това. Но, разбира се, това е само моя собствена идея. — Тя продължи: — Томи Бонд и мисис Мартин, новата учителка. Тя отишла да навие часовника и от него изскочила жаба.
Джозефин Търнър изглеждаше озадачена. Когато всички вкупом напуснаха стаята, тя прошепна на ухото на домакинята:
— Старата дама в ред ли е?
— Напълно! — възмутено отвърна мисис Бантри.
— Извинявайте, просто останах с впечатление, че тя се мисли за жаба или нещо такова.
В това време през страничната врата влезе полковник Бантри. Докато го запознаваше с Джозефин Търнър, Мелчет внимателно наблюдаваше, но не забеляза никакъв интерес или следа от разпознаване в лицето на младата жена. Комисарят въздъхна облекчено. По дяволите Слак и неговите инсинуации!