Мисис Бантри каза тихо:
— Виждате какво имам предвид, нали? Това просто не може да бъде!
Старата дама кимна, а след това дълго време не отдели замислен поглед от свитото тяло. Най-сетне изрече тихо:
— Тя е много млада.
— Ами да, наистина! — Мисис Бантри определено бе изненадана от току-що направеното откритие.
Мис Марпъл се наведе. Тя не докосна момичето. Само разгледа ноктите на ръцете ѝ, впити в предната част на роклята, като че борещи се за сетна глътка въздух.
Чу се шумът от гуми на кола по чакъла пред гъшата. Поручик Полк каза стреснато:
— Това трябва да е инспекторът…
В подкрепа на вродената му вяра към дворянство то мисис Бантри мигновено се запъти към вратата. Мис Марпъл я последва. Мисис Бантри каза:
— Няма страшно, Полк.
Поручик Полк почувства огромно облекчение.
Припряно преглъщайки последната хапка от препечената филийка с портокалово сладко с помощта на глътка кафе, полковник Бантри излезе в преддверието и с облекчение видя полковник Мелчет, главния полицейски комисар на областта, да излиза от колата, придружаван от инспектор Слак. Мелчет бе приятел на полковника. Слак не му се нравеше много — за разлика от името си3 той бе енергичен човек, при когото се съчетаваха деловитост и подчертано неуважение към тези, които не смяташе за важни.
— Добро утро, Бантри — каза главният комисар. — Реших, че ще е по-добре да дойда лично. Тази работа изглежда… ъ-ъ-ъ… доста странна.
— Тя е… Тя е… — полковник Бантри не можеше да намери подходящи думи. — Тя е невероятна, неправдоподобна!
— Имате ли представа коя е жената?
— Ни най-малка. Никога преди не съм я виждал.
— Икономът знае ли нещо? — запита Слак.
— Лоримър е също толкова объркан, колкото и аз.
— Мд-а-а — каза Слак, — чудна работа.
Полковник Бантри предложи:
— В трапезарията е сервирана закуска, Мелчет. Ще желаете ли?
— Не, не, по-добре да се хващаме за работа. Хейдок всеки момент трябва да дойде. А, ето го и него.
Пред входа спря друга кола и от нея слезе доктор Хейдок — едър и широкоплещест. Освен другата си работа, той служеше и като полицейски лекар. От втора кола слязоха двама цивилни полицаи, единият с фотоапарат в ръка.
— Вече всички сме на линия, нали? — каза главният комисар. — Добре. Да вървим. В библиотеката, така ми каза Слак.
Полковник Бантри простена:
— Невероятно! Вижте, когато сутринта жена ми настояваше, че прислужницата е влязла и съобщила, че в библиотеката имало труп, просто не повярвах.
— О, това напълно го разбирам. Надявам се, съпругата ви не е много разтревожена от случката.
— Тя се държи великолепно, наистина великолепно. Сега с нея е мис Марпъл — онази дама от селото, знаете.
— Мис Марпъл? — Главният комисар не успя да прикрие сепването си. — Защо я е повикала?
— О, жените имат нужда една от друга, нали така?
Полковник Мелчет се засмя:
— Ако питате мен, жена ви е решила да опита местно разследване. Мис Марпъл определено е местният детектив. Веднъж ни даде добър урок, нали, Слак?
Инспектор Слак каза:
— Тогава беше различно.
— Какво беше различното?
— Беше местен случай, сър. Старата дама знае всичко, което става в селото, това е факт. Но тук няма да бъде в свои води.
Мелчет каза сухо:
— А вие все още не можете да се похвалите кой знае с какво за случая, Слак.
— Само почакайте, сър. Няма да ми отнеме много време да го разнищя.
В трапезарията мисис Бантри и мис Марпъл закусваха на свой ред.
След като обслужи гостенката си, мисис Бантри изрече нетърпеливо:
— Е, Джейн?
Мис Марпъл я погледна леко озадачено.
С надежда мисис Бантри каза:
— Не ви ли напомня нещо?
Мис Марпъл се славеше със способността си да свързва тривиалните проблеми на селото с други, по-сериозни, и по този начин да ги осветлява.
— Не — каза мис Марпъл замислено, — не мога да го твърдя със сигурност. Поне за момента. Нещо ми напомни за най-малката дъщеря на мисис Чети — Еди, нали я знаете — но си мисля, че това е само защото нещастното момиче си е гризало ноктите и зъбите ѝ малко стърчат. Нищо повече. И, разбира се — мис Марпъл продължи с този паралел, — Еди също си падаше по това, което наричам евтина елегантност.