— Имате предвид роклята? — попита мисис Бантри.
— Да, крещящ сатен от недобро качество.
— Знам. Някое от онези неприятни магазинчета, където всичко струва по една гвинея4 — каза мисис Бантри и продължи с надежда: — А какво стана с Еди?
— Вече работи на друго място и чух, че се справяла доста добре.
Мисис Бантри се почувства леко разочарована. Търсенето на паралел в селото май нямаше да бъде от голяма полза.
— Не проумявам — продължи тя, — какво може да е дирила в кабинета на Артър. Полк каза, че прозорецът бил насилен. Може да са влезли с някой крадец и след това да са се скарали — но това е глупаво, нали?
— Не може да се каже, че е облечена като за взлом — заяви мис Марпъл замислено.
— Не, била е облечена за танци или пък за някакво парти. Но тук такива неща няма, нито пък наблизо.
— Н-н-не — мис Марпъл изглежда се съмняваше.
Мисис Бантри не издържа:
— Нещо май се досещате, Джейн.
— О, просто се чудех…
— Да?
— Базил Блейк.
Мисис Бантри възкликна:
— О, не!
После добави, сякаш искаше да обясни:
— Познавам майка му.
Двете жени се спогледаха. Мис Марпъл въздъхна и поклати глава.
— Напълно разбирам чувствата ви.
— Селина Блейк е най-приятната жена, която можете да си представите. Живият ѝ плет е направо великолепен, направо позеленявам от завист, като го гледам. И е толкова щедра с разсада си.
Като подмина тези съображения на своята домакиня, мис Марпъл каза:
— И все пак знаете колко много се говори.
— О, знам, как да не знам. И Артър, разбира се, просто побеснява, когато чуе името му. Той наистина бе много груб с Артър и оттогава Артър не ще и да знае за него. Базил Блейк, като повечето младежи днес, се подиграва с хора, които държат на училището, където са учили, или на Империята и все от този род неща. А пък да не говорим за това как се облича!
Мисис Бантри продължи:
— Хората казват, че на село нямало значение как се обличаш. Глупости! Точно на село всичко се забелязва. — Тя направи пауза и добави дълбокомислено: — А беше такова прекрасно бебе.
— В неделния вестник имаше прекрасна снимка на убиеца от Чевиът като бебе — забеляза мис Марпъл.
— О, Джейн, да не би да мислите, че той…
— Не, не, скъпа. Изобщо нямах това предвид. Това би значело да се избързва със заключенията. Просто искам да си обясня присъствието на тази млада жена тук. Сейнт Мери Мийд е толкова необичайно място за това. И си помислих, че единственото обяснение е Базил Блейк. Той организира партита. Помните ли миналия юни — имаше гости от Лондон. Викове, песни — такъв ужасен шум — всички бяха много пияни. Старата мисис Бери ми каза, че на другия ден заварила всичко с главата надолу и навсякъде имало изпочупени чаши и бутилки. А във ваната спяла млада жена почти както я е майка родила.
Мисис Бантри не остана по-назад, като заяви:
— Сигурно са били от киното.
— Вероятно. А освен това — предполагам, че сигурно сте чули — през последните уикенди водил със себе си една млада жена — изрусена почти до бяло.
Мисис Бантри възкликна:
— Да не смятате, че е точно тази?
— Е, и аз това се питам. Разбира се, никога не съм я виждала отблизо — само като слизаше или се качваше в колата — и веднъж я видях да се пече на слънце в градината, само по шорти и сутиен. Не успях да видя лицето ѝ, а пък и тези момичета с техния грим, прически и лакирани нокти изглеждат съвсем еднакво.
— Да. И все пак, може тя да е. Това е идея, Джейн.
Втора глава
Точно същата идея разискваха полковниците Мелчет и Бантри в момента.
Главният комисар, след като видя тялото и даде разпореждания на подчинените си, се оттегли със стопанина на дома в кабинета му в срещуположното крило.
Полковник Мелчет имаше вид на сприхав човек, с навик да подръпва късите си червеникави мустаци. Това и правеше в момента, отправяйки смутен поглед с крайчеца на очите си към своя събеседник:
— Вижте какво, Бантри, длъжен съм да попитам. Наистина ли не знаете кое е това момиче?
Отговорът бе експлозивен, но главният комисар го прекъсна:
— Добре, добре, стари момко, но нека погледнем нещата от тази страна. Може да се окаже дяволски неловка ситуация. Семеен човек, обичате жена си, и прочее. Но — само между нас двамата — ако сте били по някакъв начин свързани с това момиче, по-добре ми кажете още сега. Съвсем естествено е да не желаете гласност — на ваше място и аз самият бих се чувствал така. Но сега няма начин. Убийство. Фактите трябва да излязат наяве. О, по дяволите, не мисля, че вие сте я удушили. Дума да не става. Но, в края на краищата, тя е дошла тук, в този дом. Да речем, че е влязла и е чакала да ви види, а някой я е проследил и убил. По принцип е напълно възможно. Нали разбирате какво искам да кажа?
4
Гвинея — парична мярка — 105 пенса (21 шилинга до 1971 г.), за която няма монета или банкнота, а се използва само за оценка на стоки, услуги и т.н. — Б.пр.