С почервеняло и навъсено от гняв лице полковник Мелчет каза, преди да прекрачи прага:
— Съветвам ви да внимавате какво говорите, млади човече, защото може много да загазите някъде.
Трета глава
В канцеларията си в Мъч Бенъм полковник Мелчет приемаше подчинените си и изслушваше докладите им.
— … така че всичко изглежда съвсем ясно, сър — инспектор Слак приключваше доклада си. — Мисис Бантри е била в библиотеката след вечеря и си е легнала малко преди десет часа. Когато излязла, тя угасила лампите и се предполага, че никой не е влизал след това. Прислужниците са си легнали около десет и половина, а Лоримър, след като оставил питиетата в преддверието, си легнал в единадесет без четвърт. Никой не е чул нещо необичайно, с изключение на третата прислужница, но тя пък, според мен, е чула прекалено много неща — стенания, сърцераздирателен писък, тайнствени стъпки и не знам какво още. Втората прислужница, с която живеят в една стая, твърди, че през цялата нощ момичето спяло крепко, без никакъв звук. Такива като нея си измислят разни неща и ни създават проблеми.
— А какво ще кажете за насиления прозорец?
— Симънс казва, че е аматьорска работа. Използвано е най-обикновено длето и едва ли се е вдигнал много шум. Сигурно е било длето от дома, но не можахме да го намерим. Но и това е нормално, във всяка къща инструментите постоянно се губят.
— Смятате ли, че някой от прислугата знае нещо?
Доста неохотно инспектор Слак отговори:
— Не, сър, не мисля, че знаят. Те всички изглеждаха шокирани и притеснени. Усъмних се в Лоримър — доста мълчалив човек, знаете, — но не ми се вярва оттам да излезе нещо.
Мелчет кимна. Явно не отдаде значение на мълчаливостта на Лоримър. Енергичният инспектор Слак често произвеждаше подобен ефект у хората, които разпитваше.
Вратата се отвори и влезе доктор Хейдок.
— Реших да се отбия, за да ви нахвърлям някои неща.
— Да, да, радвам се да ви видя. И?
— Не е кой знае какво. Точно както може да се очаква. Смъртта е настъпила вследствие удушаване. Със сатененото коланче на роклята е бил обвит вратът и пристегнат откъм тила. Лесно и просто. Не е било необходимо голяма сила, ако момичето е било изненадано. Няма следи от борба.
— А кога е настъпила смъртта?
— Някъде между десет и полунощ.
— По-точно не може ли да се определи?
Хейдок леко се усмихна и поклати глава.
— Не бих рискувал професионалната си репутация. Не по-рано от десет и не по-късно от полунощ.
— Вие лично на колко часа бихте се спрели?
— Зависи. В камината е горял огън и стаята бе топла. Това забавя вкочаняването на трупа.
— Нещо друго за нея самата?
— Нищо по-особено. Била е млада — някъде на седемнадесет-осемнадесет години. Не много развита в някои отношения, но с изявена мускулатура. Съвсем здрава. И, между другото, била е девствена.
И като кимна с глава, докторът излезе от стаята.
Мелчет се обърна към инспектора:
— Сигурен ли сте, че преди не са я виждали в Госингтън?
— Прислужниците са абсолютно сигурни. Дори се възмутиха. Твърдят, че щели да я запомнят, дори само да са я зърнали в околността.
— Нищо чудно — каза Мелчет. — Екземпляр като нея се забелязва от километри. Я вижте онази русата у Блейк!
— Жалко, че не е тя — каза Слак. — Тогава щяхме да постигнем някакъв напредък.
— Според мен това момиче е дошло от Лондон — каза замислено главният комисар. — Едва ли ще има някаква местна връзка. В такъв случай трябва да уведомим Скотланд Ярд. Това е случай за тях, а не за нас.
— И все пак нещо трябва да я е довело тук — каза Слак и, изпробвайки почвата, додаде: — Може би полковник и мисис Бантри знаят нещо — разбира се, знам, че са ваши приятели, сър…
Мелчет го изгледа хладно и изрече натъртено:
— Бъдете уверен, че вземам предвид всяка една възможност. Всяка една! — После добави: — Предполагам, че сте прегледали списъка на безследно изчезналите?
Слак кимна. Извади един напечатан лист.
— Тук са. Мисис Сандърс, изчезнала преди седмица, тъмнокоса, синеока, на тридесет и шест години. Не е тя, а и всички, освен съпруга ѝ, знаят, че е заминала с някакъв търговски пътник от Лийдс. Мисис Бърнард — на шестдесет и пет години. Памела Рийвс, шестнадесетгодишна, изчезнала от снощи, тъмнокафява коса на плитка, около метър и шестдесет и пет.
Мелчет го прекъсна раздразнено:
— Стига с тези идиотски подробности, Слак. Това момиче не е ученичка. Според мен…
В този момент телефонът иззвъня.
— Ало? Да, да. Полицейският участък в Мъч Бенъм. Какво? Един момент…