Выбрать главу

Кир Буличов

Трябва да се помогне

Удалов беше сам в къщи, седеше и гледаше телевизор. Времето беше неприятно, дъжд, вятър, по улиците се носят мокри листа, добрият стопанин в такова време не би изгонил кучето си. Жена му Ксения взе децата и отиде отсреща при приятелката си, но Удалов се отказа. Програмата беше скучна, да изключиш телевизора и си легнеш. Но го мързеше да го направи. А когато на края Удалов намери сили да натисне копчето, в стаята се появи същество с три крака, с червени очи и с очила.

— Здравейте — поздрави съществото, изговаряйки думата със силен акцент. — Извинете мой произношение. Аз изучавал ваш език в бързане. Не се тревожете от мойта външен вид. Аз може да седне?

— Седнете — покани го Удалов. — Как е навън, още ли ръми?

— Аз направо от космос — каза съществото. — Летял в силово поле и дъжд не стигнал до мен.

— И какво обичате?

— Аз на вас попречил?

— Не, и без друго няма какво да правя. Говорете. Ще пиете ли чай?

— За мен чай бързодействуваща отрова. Не, благодаря.

— Добре, щом ви вреди, не пийте.

— От чай аз умира в гърчове — призна си гостът.

— Нищо, ще минем и без чай.

Съществото подви и трите крака под себе си, качи се на фотьойла и протегна напред лапичката си с четиридесет нокътчета.

— Удалов — каза то развълнувано. — Нужна помощ.

— Добре — отговори Удалов, — ще помогнем, с каквото можем. Само дано не се налага да се излиза навън.

— Ще се наложи да излезем — каза съществото.

— Жалко.

— Аз моля извинения, но първо нека да изслуша нас — каза то и издиша от устата си кълбо розов дим с остра миризма.

— Простуда — каза то. — Път много далечен. Три хиляди светлинна година и осемстотин земни години дотук и обратно. Голям неприятност. Умира крупики.

— Жалко — рече Удалов. — Роднини ли ви се падат?

— Аз да обяснява? — запита съществото.

Удалов кимна, взе лист хартия, автоматична писалка, за да записва, ако се наложи.

— Аз има осем минута. Казвам се Фъва. Аз идва от един планета в констеласьон твърде отдалечен, ваш астроном знае, но вие не знае.

Удалов пак кимна.

— Ние идвал отдавна при вас на Земя. Вземал опити и екземпляри. Малко помагал да строи Хеопсова пирамида и писал „Махабхарата“, индийски епос. Отнасяли се много с уважение, чужд не закачал. Един път взели ваши крупики и закарали на нашта планета.

— Почакайте — прекъсна го Удалов. — Кои са тези крупики?

— Аз забрави ваша дума. Мъничек, сив, с уши, стои под елхичка, скача. Крупики.

— Заек? — запита Удалов.

— Не — възрази съществото. Заек аз знае, и диво, и питомно, и кенгуру знае. Друго животно. Не много важно. Правили опити с генетика, голям отгледали, нова порода. Цялата ни планета с крупики. Много важно в стопанството. Крупики умира — започва икономически кризис. Всеки ден ядем крупик.

„Че какви ще са тези крупики? — блъскаше си ума Удалов. — Може би това са тушканчиките — степните гризачи?“

— Не — отговори съществото на Удаловата мисъл. — Не тушканчики. Много години минали, преди три ден крупики започва да боледуват. И да умират. Всички учени правят опит, няма средство. Средство само при вас, на Земя. Тази сутрин мене ме повикат и казва — лети, Фъва, спаси наш цивилизация. Ясно казал всичко?

— Ясно, ясно — отвърна Удалов. — Само че имам един въпрос: кога, казвате, сте излетели към Земята?

— Днеска. Закуска яде и излетя.

— И колко, казвате, сте прелетели?

— Три хиляди светлинна година.

— Глупости — рече Удалов. — Науката не познава такива скорости.

— Ако се лети направо — не познава — потвърди гостът. — Само че има друг принцип: аз летя във времето.

— Я ми разкажете — помоли Удалов. Той беше много любознателен и винаги се стремеше да научи нови неща.

— Една минута само разкаже, много кратко. Няма време. Ние пътува във времето. Един миг — хиляда години минава.

— Значи, ще кацнете на вашата планета с хиляда години назад.

— Какъв наивност! Не смей да четеш фантастична книжка! Фантастичен писател не познава наука, един от друга краде написано. Да не мисли, че твойто Земя на място стои?

— Не, тя лети около Слънцето.

— А Слънцето?

— То също лети.

— Ето на, обикновен директор на строителна организация, а знае. Писателят Уелз не знае, писател Парнов не знае. Срам и позор! Ако ти скочи в утре, ако скочи с един час напред — изскочиш от камерата, — и под тебе няма никаква Земя — ти си вече в космос, а Земята е отлетяла далеч — под тебе е отлетяла. Толкова просто. А ако аз скоча със сто години напред или назад — Земя през това време е отлетяла далече-далече. А на това място е долетял друг планета или звезда. Ти скочиш — и вече си на друга планета. Само че трябва да се пресмята. Много, много изчисления да прави. Ако сбърка — и карай.