— Край — поправи госта Удалов. Хареса му, че той бил по-умен от известни писатели. — Напред също ли може да се скача?
— Не — отговори съществото. — Време като океан. Което е било — го има, което не е било — още го няма. Ти можеш в този океан да скачаш, да гмуркаш, пак да изплуваш. Много хубаво пресметнал — със сто години назад скачай — една планета. Още петдесет години в друга посока — пак планета. Три пъти скачаш — изплувал отгоре на океана и вече си на Земята. Но всичко много сложно. Не бива всеки ден скачаш. Понякога веднъж на сто години случва се. Понякога три пъти за един час. На мен останал три минути. Иначе няма да може да се прибере у дома.
— Добре — каза Удалов. — Всичко ми е ясно. А тия крупики да не би да са мишките?
— Не, не мишки — каза гостът. — Ще помагаш ли?
— Непременно — отговори Удалов.
— В твой град — каза пришълецът — има един средство. Червен цвете. Расте на прозорец на един бабици.
— На една бабичка?
— Да, бабичка. Номер три, улица „Меркартов“. Цвете трябва да откъсва и да дава на мен. Аз каже благодаря от име на цяла планета. Крупики също ще живее. Също благодаря. Имаш един час време. Аз пак прилетял и вземе цвете.
— Че защо ти самият не купи цветето?
— Не може, бабичка много плаши се. На мене расте три крака. Не може аз да получи. Само на теб всичката надежда…
И в същия миг пришълецът изчезна във въздуха, защото времето му беше изтекло. Изглежда, беше започнал своите скокове във времето, за да се върне на своята планета и да доложи, че е установил контакт с Корнелий Удалов и Корнелий се е съгласил да помогне.
Удалов потърка очи, погледна пак фотьойла, на който току-що седеше пришълецът и разговаряше с него. На фотьойла личеше лека вдлъбнатина. Значи, всичко това не е било сън и ще трябва да се помогне на братята по разум. Но кои са тези крупики? Може би лисицата? Или полярната лисица?
Удалов се загърна с мушамата си, взе чадъра и излезе. На пришълеца му е добре в неговото силово поле. А Удалов веднага го връхлетя бесен вятър, дъждът го шибаше, дърветата скърцаха. Краката му газеха в тъмни локви, улица „Меркартов“ не е далеч, но минава встрани от центъра на Велики Гусляр.
Докато стигне до номер три, се измокри до кости, обувките му жвакаха, водата се стичаше от тила му под яката. Къщурката беше малка, две прозорчета гледаха към улицата, в оградата се виждаше вратичка. Но преди да влезе в двора, Удалов лекичко почука на осветения прозорец. Перденцето се дръпна настрана и кръгло румено старческо лице се прилепи до стъклото. Удалов се усмихна и тръгна към вратичката. Вдигна мократа студена кука и се ослуша. В къщата беше тихо. В съседния двор яростно залая кученце. Удалов тръгна към разклатената стълбичка и изкачи трите стъпала. Кученцето тичаше край оградата и се задавяше от лай, сякаш вардеше и двете къщи.
Удалов блъсна вратата и тя се отвори тежко, със скърцане и въздишка.
— Има ли някой тук? — запита той любезно и прекрачи в тъмното. В същия миг нещо тежко се стовари върху главата му и той загуби съзнание. Последната мярнала се мисъл беше: „Крупики — това трябва да са катеричките.“
Дойде на себе си в стаята. Тук е светло. Той седи на пейката, опрял гръб на топличката печка, палена, види се, още заранта. Срещу него стои едър човек с пижама и ватенка върху нея. В ръката си държи къса дебела точилка. Носът му е зачервен, а очите — тъжни.
„Все пак крупики трябва да са катеричките“ — мина му отново през ума, връщайки се към действителността, и Удалов опипа тила си. Имаше цицина.
— Прощавайте, ако нещо съм сбъркал — каза мъжът. — Леля Нюша ме повика на помощ. Мислех, че онзи пак се е върнал. С черните очила. Не я оставял на мира, чукал на прозореца, заплашвал: „Дай ми, вика, цветето“. Трябва да е бил някакъв чужденец. Бандит. Но не влязъл вътре. Леля Нюша го прогонила и ме извика на помощ. Друго си е мъж в къщи. Съседи сме, от съседната къща съм.
И едва сега Удалов, прогонил от очите си разноцветните кръгове, забеляза застаналата малко встрани смутена бабичка с румените бузи.
— Нали съм сама жена — рече бабичката. — Лесно могат да ме оберат.
— Така си е — каза Удалов и се ядоса на потайния пришълец.
Значи, той не е дошъл направо при Удалов, отначало се е отбил тук, опитал е да му дадат цветето. И всичко е провалил. Поне да го беше уведомил. Сега заради него ще го боли главата. Може дори и сътресение на мозъка да получи. Случва се. Точилката е тежичка.
— Вода — каза Удалов.
— Нюша, дай вода — каза мъжът и остави точилката на масата.