Выбрать главу

— А бе какво да ти кажа — отвърна Удалов, отмествайки с глава клоните, за да не му пречат да вижда. — Все едно, няма да ми повярваш. На една планета измират крупиките. Само с това цвете могат да ги излекуват. И затуй се обърнаха към мен за помощ.

— Ахъ — каза мъжът. — Виж това вече е за вярване.

А когато Удалов се беше вече отдалечил, шляпайки през локвите, той запита:

— А какво представляват тези крупики?

— Не знам! — отговори Удалов. — Били сиви, пухкави, казват те, под храстите се гушели.

— Трябва да са питомни зайци — каза мъжът.

— Възможно е — отвърна Удалов и забърза към къщи, притискайки към гърдите си тежката саксия, защото беше хлъзгаво.

Пришълецът го очакваше пред дома му, на улицата, под дървото.

— Взе ли го — попита той, излизайки от сянката. — Благодаря огромно. Не можех да вляза у вас в къщи. Твойто жена дошла.

Удалов остави саксията с цветето на земята.

— Питахте ли вашите там кои са тези крупики? — запита той.

— Не, не успях — отвърна пришълецът. — Такъв трагедия. Надеждата е на мен и на вас.

И бързо започна да къса червените пъпки от клончетата.

— Няма ли да вземете цялата саксия?

— Не ще мога да се промъкна през пространствено-временния континиум със саксията. Няма никаква възможност.

— Ако знаех, щях да ги окъсам. А кажете, да не би крупиките да са катеричките?

— Не. Аз трябва да полети. Голямо благодаря. Знаете ли, наш планета ще издигне на вас голям паметник. Колко три боя. Аз вече направи снимки. Как вървите през дъжд и буря и държите в ръка червено цвете.

— Благодаря — каза Удалов. — Само една подробност, ако позволите. Знаете ли какво се получи: дадох всичките си пари за това цвете, а утре трябва да платя разни вноски.

— Ох, какъв позор за нашто планета! То се знае, всичките пари аз тебе давам. Съвсем забравил. Ето, вземи. Долари. Три хиляда долари.

— Да не сте се побъркали — възрази Удалов. — За какво ми са долари? Дал съм дванадесет рубли. По-точно единадесет рубли и деветдесет копейки. Може би намирате, че съм платил много за цветето, но сами разбирате — нямаше време. Иначе то не струва повече от четири рубли, и то със саксията.

— То струва сто милиона ваши рубли.

— Не ми трябват на мен повече. Стигат ми дори седем-осем рубли — каза Удалов.

— Вземи долари — препираше пришълецът. — Друга пари у мене няма. След три години пак ще бъде удобен положение на планетата и аз ще дойде и ще дава тебе рубли. А сега вземи долар.

Удалов се готвеше да възрази, но пришълецът му пъхна в ръката пачка шумолящи банкноти и извика:

— Благодаря! Снимка на паметник ще донесе при следващо идване!

И изчезна.

Удалов въздъхна и тръгна към къщи.

Ксения не си беше легнала, чакаше го. Посрещна го с упреци и не му позволяваше да се съблече, настояваше да си признае с кого е бил на среща.

— Не съм бил на никаква среща — каза Удалов, а същевременно си мислеше: „А може би крупиките да са слонове или леопарди? Нали не се знае под какво дърво се гуши този сивичък и с ушенца? Може да е под баобаб?“

— Изляза ли от къщи — продължаваше да се ядосва Ксения, — и ти веднага изчезваш.

— Не се ядосвай — отговори Удалов, като не преставаше да мисли за крупиките.

— А какво е това в ръцете ти? — запита Ксения, втренчила очи в пачката долари.

— Ами нищо, долари — отвърна той и подаде доларите на жена си.

— Ох, какво ни сполетя — каза Ксения и заплака.

Информация за текста

© Кир Буличов

© 1982 Донка Станкова, превод от руски

Кир Булычёв

Надо помочь,

Сканиране и разпознаване: Мандор, 2000

Източник: http://sfbg.us

Публикация:

ГУСЛЯРСКИ ИСТОРИИ. 1982. Изд. Георги Бакалов, Варна. Биб. Галактика, No.32 [Сборник] разкази. Превод от руски: Донка Станкова [оригинала не е указан]. Съставител: Агоп МЕЛКОНЯН. Предговор: Човекът с две лица, Агоп МЕЛКОНЯН — с.5–9. Художник: Текла АЛЕКСИЕВА. Печат: ДП Балкан, София. Формат: 70×100/32. Печатни коли: 14. Страници: 224. Цена: 1.50 лв. Съдържание:

[[1246|Такан за децата на нашата земя]] — с.11;

[[1236|Така започват наводненията]] — с.24;

[[1243|Аз пръв ви открих]] — с.37;

[[1242|Повреда на линията]] — с.55;

[[1248|Избор]] [Выбор] — с.75;

[[1230|Увод]] — с.92;

[[1229|Връзки от личен характер]] — с.98;

[[1224|Трябва да се помогне]] — с.113;

[[1221|Два вида телепортация]] — с.126;

[[1219|Данаев дар]] — с.134;

[[1223|Космически десант]] — с.143;

[[1227|За любовта към безсловесните същества]] — с.153;