Харамия — хайдутин, бунтовник.
Харания — голям котел за топлене на вода.
Харар — вид голям чувал.
Харем — жените на един мъж, където има многоженство; харемлък — женското отделение на мюсюлманска къща.
Хасър — рогозка.
Хатър — угода, приятност; желание; пристрастие, снизхождение; мъка.
Хеким(ин) — лекар.
Хелбете — разбира се.
Хемен — току-речи, почти.
Хемшерия — съгражданин, земляк.
Хергеле — стадо коне.
Херодая — избено помещение, пригодено за живеене; сутерен.
Хесап — сметка.
Холан — в изрази хайде холан, остави холан — хайде бе, остави бе.
Хългъзник — безделник, дангалак, заплес.
Хъс — злоба, настървение.
Чакмак — метален полукръг за изкарване искра чукане в кремък, огниво; ударник на кремъклия пушка или пищов.
Чакъм — участък от нива, определен за жътвар.
Чал — висок планински връх, обрасъл с трева.
Чалгаджия — музикант, свирач.
Чалдисвам се — побърквам се.
Чалма — дълъг плат за увиване около феса; гъжва.
Чалъм — леснина, сгода, похват.
Чан — камбана, звънец.
Чапкън(ин) — уличник, хашлак, развратник.
Чапраз — вид шев на гайтан; метално украшение на женския пояс, пафти.
Чапрашик, чапрашък — забъркан, побъркан.
Чарк — зъбчато колело; механизъм; дъскорезница, гайтанджийница и др., карани с вода.
Чаршия — търговска улица или площад; пазар.
Чат-пат — отвреме-навреме; горе-долу, тук-там.
Чауш(ин) — старши стражар; подофицер.
Чеверме — печено на шиш или на скара месо.
Челик — стомана.
Чепкен — вид къса дреха, която може да се носи и с необлечени ръкави.
Чешири — потури.
Читак — хулно, презрително название за турчин.
Чифчия — земеделец.
Чоджук — момче; чоджум — моето момче, момчето ми (обръщение).
Чок селям — много здраве.
Шадраван — водоскок, фонтан.
Шалвари — широки платнени гащи.
Шарампол — защитна ограда, дървена или зидана; вид крепостна стена.
Шарлан, шарлаган — растително масло, което не е от маслини.
Шарпана — голям съд за пренасяне на грозде; кораб.
Шашкън(ин) — побъркан; смахнат;
Шашма — измама, хитрост.
Шейрет(ин) — дяволит човек, хитрец.
Шейх — глава на мохамеданска религиозна община; старейшина на арабско племе.
Шейх юл-ислям — буквално „старейшина на исляма“ — най-висш религиозен чин в мюсюлманската йерархия.
Шекер — захар.
Шербет — разводнен сироп.
Шишане — стара къса и тежка пушка с широка цев.
Шубе и шупе — страх, съмнение.
Шуруп — сироп.
Шехзаде — принц, султански син.
Юзбашия — стотник.
Юк — товар, бреме.
Юрнек — образец, модел.
Юруш — атака, пристъп.
Юшур — десятък от земеделското производство, събиран в натура.
Ябанджия — чужденец, другоземец.
Ягма — плячка.
Ялдъз — жълтица.
Янкеседжия — пладнешки разбойник, уличен крадец.
Яръм — половин, полу.
Ясъкчия, ясакчия — телохранител.
Яху — приятелю, мой човек (обръщение).
Яшмак — кърпа, с която мохамеданките си покриват лицето; було.