— Няма втори път! Ще й поправите бележката! Учителката излезе съкрушена и обидена. Какво нахалство! Тя не намрази момичето, както обикновено става при подобен случай. Тя продължаваше да го съветва и да го изпитва, но Лаленцето не знаеше нищо и всеки път получаваше двойка.
Наскоро падна кабинетът. Дойде ново правителство. Министър на просветата стана бащата на Лаленцето. Скоро той повика Надя Сарачова в министерството.
— Познавате ли ме, госпожице? — запита я грубо той.
— Да, господин министре.
— Защо не поправите бележката на дъщеря ми?
— Защото тя нищо не знае…
— Идете си веднага в училището и поправете бележката на дъщеря ми. Ще й пишете шест, инак ви уволнявам!
Краката на учителката се подкосиха. Тя не можеше да отиде до училището, а едвам се затътра до дома и легна болна. И не се вдигна вече.
След три месеца Надя Сарачова почина от скоротечна туберкулоза.
Искам да кажа, че не само мизерията и невежеството са причина на туберкулозата.