Тая пролет на шейсет и първа беше наситена със знаменателни събития. Едно от тях бе, че излезе на мода един нов танц, „туист“ му казваха. Бях споменал, че живеехме по две семейства в малките апартаментчета. В нашето имаше две сестри, и двете бяха гимназистки. Точно когато излезе на мода туиста, те усетиха първия полъх на любовта. Тогава не знаех съвсем точно какво означаваше тая дума, само предполагах. Но от предположения до реализация разстоянието е колкото от Земята до Луната. Та мине не мине ден и в нашето апартаментче гръмваше един лампов магнетофон „Мамбо“. Репертоарът от песните вече го бях научил наизуст. Всичко беше туист. Най-ми харесваше едно парче което се казваше „Туист агейн“.
Бях любопитен пич. Исках да видя как се играе. И видях! Една сюрия гимназисти редовно събираше килима в хола на комшиите. Моя милост в тоя момент гледаше през ключалката на вратата. Изучих движенията на танца детайлно, само с едното гледане. А когато реших, че вече съм го усвоил, започнах и да го практикувам.
Това ставаше винаги когато нашите бяха на работа, а у съседите гърмеше „Мамбо“-то.
Нали не можех да пазя тайна! Реших, че е добре да запозная и бандата с тоя моден танц. Удобни моменти — дал Бог. Точно пред нашата кооперация имаше една тясна кална уличка. В първия двор живееше един вечно пиян каруцар. Цирка му викаха. Защо ли? Защото винаги когато се напиеше правеше цирк. А това беше почти винаги след като вземеше възнаграждението от каруцарския курс. Тогава той вдигаше скандал до бога, буйстваше, псуваше всички наред, а като се умореше лягаше на пейката пред нашата кооперация и заспиваше. Там май му беше най-удобно, защото жена му го пъдеше.
Беше един слънчев пролетен ден на месец април. Цирка беще заспал пиян на пейката. Жена му беше разпрегнала коня от каруцарската платформа и се беше прибрала вътре. Цялата банда се бяхме събрали на улицата и активно скучехме. Никой не предлагаше никакви идеи, нито за игра на Кенз, нито за състезание по надплюване, нито за тормоз над Скопи. Нищо! Абсолютно нищо! Абе скука! Да не ти се случва!
В тоя момент от прозореца на третия етаж на нашата кооперация гръмна „Мамбо“-то. Маца се показа на балкончето облякла най-новата си къса поличка. Лорен пък надникна от нейния прозорец. След това се скри зад пердето и започна да играе туист. Моментът беше подходящ, ама съвсем подходящ за нагледна демонстрация на тоя танц. Подхвърлих „невинния“ си въпрос, уж нехайно, но с една далечна горда цел.
— Някой да знае как се играе туист?
Мълчанието тегнещо във въздуха означаваше колективно „НЕ“.
— Трябва цялото тяло да се люлее, казах. И краката да се извиват елегантно, хей така! — Бандата ме гледаше с нарастващо любопитство. Показах веднъж, а след това още веднъж.
Първи опита Гаргата, след него се разлюля Геновеца. Скопи, пардон Мишока, пък въобще не можеше да включи и да демонстрира точните движения. На тоя човек въобще не му се отдаваха танци.
— Хайде да се качим на каруцарската платформа! Там люлеенето е най-добро. — Не зная кой го каза но мигом всички се покатерихме на платформата. Че като се завихри един танц. Моя милост, която знаеше реда на всички парчета, в даден момент важно извести: „Сега ще започне «Туист агейн»“. Внимание!
Бях познал. Наистина гръмна любимото ми парче. Всичките осем хлапетии, доколкото си спомням май бяхме толкова, се заизвиваха в ритъма на лудия танц. Настана невъобразима еуфория. Конят на Цирка в един момент се уплаши и зацвили. Това обаче не направи никакво впечатление на заспалия му стопанин. Платформата се клатеше та чак щеше да се обърне. Ние дивеехме, въртяхме тазове, усуквахме краката и ръцете. Абе кеф! Кой не го е изпитвал не знае.
Свинята се показа на прозореца. Той използува най-подходящо момента, извади алуминиевата тръба и започна да ни обстрелва с хартиени фишеци. Ние танцувахме туист, фишеците летеха между телата ни, конят уплашено цвилеше а Маца се хилеше от малкото си балконче.
В един момент на пауза между парчетата някой от кооперацията извика.
— Хей! Чуйте-е-е-! Гагарин е излетял. — Беше Шефа. Гизенгата както винаги беше на раменете му.
— Кой е пък тоя Гагарин? — попита Мозъка.
— Първият съветски космонавт! — завика в еуфория Шефа. — Лети около земята с космически кораб!
Това беше вече сериозна новина. Никой от бандата не можеше да си прости да остане назад от актуалните събития. Мигом „Мамбото“ спря. Вероятно и на третия етаж бяха чули новината по радиоточката.
Скочихме от платформата и се затичахме към кооперацията. Баща ми се показа на вратата на вход „А“ и ме повика с ръка.
— Ето ти 10 стотинки! Иди до РЕП-а и купи двата нови вестника, „Работническо дело“ и „Отечествен фронт“!