Седяхме в кабинета й над лабораторията. Миналата седмица, когато се запознахме, я сметнах за не особено привлекателна, но сега осъзнах, че у нея имаше нещо пламенно, което тогава бях пропуснала. Тъмната й коса бе прибрана зад ушите и й придаваше прекалено строг вид, който ми бе попречил да забележа странния нюанс на сиво-зелените й очи. Бях останала с впечатлението, че е изключително интелигентна жена, но сега осъзнах, че е и невероятно привлекателна.
— В лаборатория или във фармацевтична фирма работехте, доктор Кендал?
— В изследователски център «Харнес».
Впечатлих се. Няма по-високо ниво от «Харнес». Зачудих се защо се бе отказала от тази работа, за да отиде в новосъздадена компания. Самата тя бе казала току-що, че само едно от петдесет хиляди нови лекарства стига до пазара.
Сама отговори на незададения ми въпрос.
— Никълъс Спенсър беше най-убедителният човек в набирането на кадри, както и на пари.
— Откога сте тук?
— Малко повече от две години.
Благодарих на доктор Кендал за срещата и си тръгнах. Отбих се до рецепцията, за да благодаря на Бети и да й пожелая късмет. Попитах я дали поддържа връзка с някои от машинописките от отдела за кореспонденция.
— Пат живее близо до нас. Напусна преди една година — отговори тя. — Познавам Една и Шарлът, но не бях много близка с тях. Ако искате да се свържете с Лора, просто попитайте доктор Кендал. Тя е нейна племенница.
36.
Нед бе сигурен, че ченгетата ще се върнат. Въпросът беше кога. Цял ден мисли за това. Пушката беше скрита, но ако имаха заповед за претърсване на буса му, вероятно щяха да открият следи от ДНК-то на Пег. Беше прокървила малко, когато си удари главата в таблото.
И тогава ще започнат да търсят пушката. Госпожа Морган ще им каже, че той често ходи на гробищата, и накрая ченгетата ще се усетят.
В четири часа реши да не чака повече.
Гробището беше безлюдно. Нед се зачуди дали липсваше на Ани така, както тя на него. Земята все още бе кална и той лесно изрови пушката и кутията с патрони. После поседя на гроба няколко минути. Не му пукаше, че дрехите му се цапат и мокрят. Там се чувстваше по-близо до Ани.
Оставаше му да се погрижи за някои хора, но когато си свършеше работата, щеше да дойде тук и никога вече да не си тръгне. За момент Нед се изкуши да го направи още сега. Знаеше как. Сваляш си обувките, лапваш дулото и натискаш спусъка с пръста на крака си.
Засмя се, когато си припомни как веднъж направи това с незаредена пушка, за да подразни Ани. Тя изпищя и избухна в сълзи, а после се втурна към него и го оскуба. Не го заболя. Отначало Нед се разсмя, но после съжали, задето бе разстроил жена си. Ани го обичаше. Беше единствената, която някога го бе обичала.
Той се надигна бавно. Дрехите му бяха толкова мръсни, че хората отново щяха да го зяпат втренчено. Затова се върна в буса, уви пушката в одеялото и подкара към къщи.
Госпожа Морган щеше да е първата.
Нед се изкъпа, избръсна и среса. После извади тъмносиния си костюм от гардероба и го сложи на леглото. Ани му го беше купила преди четири години за рождения ден. Беше го обличал само няколко пъти. Мразеше да се докарва. Но сега го сложи заедно с риза и вратовръзка. Заради любимата си Ани.
Приближи се до тоалетката, където всичко си беше така, както жена му го бе оставила. Кутийката с перли, които й подари за Коледа, лежеше в горното чекмедже. Ани се влюби в подаръка, макар да му каза, че не е трябвало да харчи сто долара. Нед взе кутийката.
Чуваше как госпожа Морган се разхожда горе. Проклетата жена вечно мърмореше, че Нед е ужасно разхвърлян. Беше се оплаквала на Ани от боклуците в неговата част на гаража. След това пък хленчеше, че не го бе почистил като хората и не завързал чувалите, а само ги струпал на голяма купчина до къщата. Беше разстроила Ани, а сега, след смъртта й, искаше да го изрита на улицата.
Нед зареди пушката и се качи горе. Почука на вратата.
Госпожа Морган отвори, но не свали веригата. Страхуваше се от него, но когато го видя, се усмихна и каза:
— Нед, изглеждаш чудесно. По-добре ли се чувстваш?
— Да. А след минута ще се почувствам още по-добре.
Държеше пушката отстрани, за да й попречи да я види.
— Започвам да подреждам апартамента — обясни той. — Ани ви харесваше много и затова искам да ви подаря перлите й. Може ли да вляза?