Разказах им за състоянието на Вивиан Пауърс. Оказа се, че Кен и Дон също имат нов поглед върху събитията, но заключенията им се различаваха от моите.
— Започвам да виждам логика в сценария и тя никак не ми харесва — каза Кен. — Вчера следобед ми се обади доктор Келтавини. Попита ме дали може да се срещнем вечерта в дома му. Добрият доктор има сериозни връзки в научните среди в Италия. Преди няколко дни чул, че няколко лаборатории там, субсидирани от неизвестен източник, работели по различни етапи от проучванията на «Генстоун» за ваксина срещу рака.
Втренчих се изненадано в него.
— И какъв неизвестен източник би субсидирал подобно нещо?
— Никълъс Спенсър.
— Никълъс Спенсър!
— Естествено, там не е познат под истинското си име. Ако е вярно, вероятно означава, че Спенсър е използвал парите на «Генстоун», за да субсидира проучвания в различни лаборатории. После инсценира изчезването си. «Генстоун» фалира. Ник се снабдява с нова самоличност, вероятно и с ново лице, и става едноличен собственик на ваксината. Може би тя все пак ще се окаже добра, а той нарочно е подправил резултатите, за да унищожи компанията.
— Значи наистина може да са го видели в Швейцария? — зачудих се на глас, но не можех да повярвам.
— Започвам да мисля, че не само е възможно, но е и твърде вероятно — отговори Кен.
— Но, Кен — прекъснах го, — Вивиан Пауърс наистина вярва, че Никълъс Спенсър е мъртъв. А пък аз вярвам, че двамата са имали много сериозна връзка.
— Карли, ти спомена, че е изчезнала преди пет дни. Но лекарите твърдят, че не е била толкова дълго в колата. Какво тогава е станало? Има няколко възможни отговора. Или е страхотна актриса, или страда от раздвоение на личността. Това би обяснило амнезията й и идеята, че е на шестнадесет години.
Струваше ми се, че никой не обръща внимание на думите ми.
— Моят сценарий е съвсем различен — казах. — Да започнем от друга гледна точка. Вивиан ми каза, че след изчезването на документацията на доктор Спенсър Ник станал адски потаен, спрял да вписва ангажиментите си в календара и изчезвал от службата за по няколко дни.
— Карли, така само подкрепяш версията ми — меко каза Кен. — Оказа се, че Никълъс Спенсър е пътувал до Европа два или три пъти между февруари и четвърти април, когато самолетът му катастрофира.
— Може да е подозирал, че в компанията му става нещо странно. Моля ви, изслушайте ме. Двадесет и една годишната племенница на доктор Кендал, Лора Кокс, работи в отдела за кореспонденция на «Генстоун». Рецепционистката Бети ми каза вчера. Попитах я дали всички в компанията са знаели за родствената им връзка, но се оказа, че никой освен нея не е бил наясно. Един ден случайно споменала на Лора, че малкото й име е същото като на доктор Кендал. Момичето отговорило: «Кръстена съм на нея. Тя ми е леля.» Но по-късно Лора била ужасно разстроена и помолила Бети да не споменава и дума пред никого. Очевидно доктор Кендал не искала да се знае.
— Не разбирам какъв е бил проблемът — обади се Дон.
— Бети каза, че според политиката на компанията членове на семействата на служителите нямали право да кандидатстват за работа в «Генстоун». Доктор Кендал е знаела това.
— Медицинските компании смятат, че лявата ръка не трябва да знае какво върши дясната — кимна Дон. — Доктор Кендал определено е нарушила правилата, като е допуснала племенницата й да започне работа в «Генстоун». А аз я смятах за добра професионалистка.
— Работила е в «Харнес». Чудя се с каква ли репутация се е ползвала там.
— Ще проверя — каза Кен и си записа.
— А докато проверяваш, не забравяй, че всичко, което казваш за идеите на Никълъс Спенсър да ограби компанията си и да си присвои ваксината, може да се отнася и за някой друг.
— За кого?
— Например за Чарлз Уолингфорд. Какво знаеш за него?
Кен сви рамене.
— Аристократ. Не много способен, но все пак аристократ, който се гордее с произхода си. Прадядо му основал мебелната компания, за да помогне на бедните емигранти, като им осигури работа. Бил страхотен бизнесмен. Семейната компания процъфтяла. Бащата на Уолингфорд я разширил, а след като умрял, Чарлз заел мястото му и съсипал бизнеса.
— Вчера, когато бях в офиса на «Генстоун», секретарката на Уолингфорд негодуваше срещу синовете му, които го съдели заради продажбата на компанията.