— Днес следобед не съм на работа — завършваше Кейси. — Ако искаш, ще те закарам. Мога да пийна с Винс, докато ти си у семейство Барлоу, а после ще отидем някъде да вечеряме.
Идеята много ми хареса. Някои неща не могат да се изразят достатъчно добре с думи, но снощи, в мига, когато отворих на Кейси, изпитах усещането, че отношенията ни са се променили. И двамата знаехме накъде отиваме и се радвахме на това.
Обадих му се да мине да ме вземе към четири и се върнах и службата, за да довърша черновата на статията. Имах страхотна идея за заглавие: «Жертва или измамник?»
Погледнах една от последните снимки на Ник преди катастрофата и харесах онова, което видях. Беше направена отблизо и показваше сериозния му и вглъбен поглед, както и плътни, лишени от усмивка устни. Снимка на човек, който изглежда доста загрижен, но на когото можеш да се довериш.
Точно така — на когото можеш да се довериш. Струваше ми се невъзможно човекът, който толкова ме бе впечатлил на онази семейна вечеря, да лъже и да инсценира собствената си смърт.
Мислите ми потекоха в нова посока. Самолетната катастрофа. Знаех, че Ник Спенсър е дал координатите си на въздушния контрол в Пуерто Рико само минути преди връзката да прекъсне. Заради силната буря хората, които вярваха в смъртта му, смятаха, че самолетът е бил ударен от светкавица. Останалите мислеха, че е успял някак да се измъкне от самолета преди катастрофата, инсценирана от самия него.
Имаше ли трето обяснение? Добре ли е бил поддържан самолетът? Добре ли се е чувствал Спенсър преди да излети? Подложените на силен стрес хора, особено мъже на около четиридесет, могат да получат внезапен инфаркт.
Вдигнах слушалката. Беше време да си побъбря с Лин. Съобщих й, че искам да се отбия при нея за малко.
— Но искам да се видя само с теб, Лин — предупредих я.
Тя тъкмо излизаше и гласът й прозвуча нетърпеливо.
— Карли, ще прекарам уикенда в къщата за гости в Бедфорд. Искаш ли да дойдеш в неделя следобед? Там е тихо и спокойно и ще имаме достатъчно време да поговорим.
41.
На път за Бедфорд, Нед спря да зареди с бензин. Купи си безалкохолни и солети, хляб и фъстъчено масло от малко магазинче до бензиностанцията. Обичаше да яде такава храна, докато гледаше телевизия, а Ани шеташе из апартамента или къщата в Гринуд лейк. Тя не си падаше много по телевизията, освен по няколко състезания като «Колелото на съдбата». Обикновено отгатваше отговорите преди състезателите.
— Трябва да им пишеш и да участваш в програмата — казваше й Нед. — Ще спечелиш всички награди.
— Не, ще приличам на глупачка, ако се появя там. Няма да мога да кажа и дума, ако знам, че ме гледат толкова много хора.
— Разбира се, че ще можеш.
— Не, няма да мога.
Напоследък, когато мислеше за Ани, му се струваше, че тя е до него и му говори. Например докато слагаше напитките и солетите на плота, чуваше гласът на Ани да му обяснява, че сутрин трябва да яде мляко и попара.
— Трябва да се храниш правилно, Нед.
Обичаше Ани да го гълчи.
Беше с него и когато спря за бензин и храна, но през останалата част от пътя до Бедфорд не я усещаше в колата. Дори вече не виждаше сянката й. Може би защото бе доста тъмно.
Пристигна в имението на семейство Спенсър, увери се, че на пътя няма друга кола, спря до портата и набра номера на кода. Беше носил ръкавици, когато подпали къщата, за да не остави отпечатъци на клавишите. Сега вече нямаше значение. Докато станеше време да напусне имението завинаги, всички щяха да знаят кой е и какво е направил.
Паркира колата си в гаража, без да запали лампата, защото не искаше да рискува да го видят от пътя. Беше намерил фенерче в жабката на колата на госпожа Морган, но когато угаси фаровете, откри, че не се нуждае от него. През прозореца влизаше достатъчно лунна светлина, за да види купчините мебели, Нед се приближи до шезлонгите, взе най-горния и го разпъна между колата и стената с рафтовете.
Дългите възглавници лежаха на най-горния рафт и Нед едва успя да издърпа една от тях. Беше тежка и плътна, но когато я сложи на шезлонга, откри, че е извънредно удобна. Още не беше готов да си легне, затова си отвори шише уиски.
Най-после му се доспа, но пък стана хладно. Той отвори багажника на колата, извади одеялото, в което бе увил пушката, и се зави с него. Изпитваше удоволствие да чувства оръжието до себе си, затова го прегърна и го завие одеялото.