— През последната година нямаше съмнение, че е ужасно притеснен — каза Рийд, погледна жена си и тя му кимна утвърдително. — Довери ми, че взимал заеми срещу акциите си, защото смятал, че има нужда от допълнителни проучвания.
— Взимал е заеми срещу своите акции, а не от активите на компанията? — попитах веднага.
— Да. Ние сме финансово обезпечени, госпожице Декарло, и месец преди катастрофата Ник попита дали мога да му дам личен заем за необходимите изследвания.
— Дадохте ли му?
— Да. Няма да ви кажа колко точно, но вярвам, че ако Ник е взел всички онези пари, похарчил ги е за проучвания, а не ги е пъхнал в собствения си джоб.
— А вярвате ли, че е мъртъв?
— Да, вярвам. Ник никога не би изоставил сина си — увери ме Рийд, като вдигна ръка предупредително. — Мисля, че Джак влезе. Тренировката му по футбол е приключила.
Чух детски крачета да тичат по коридора и да спират пред затворената врата. Момчето надникна през френските прозорци и вдигна ръка да почука. Рийд му махна и скочи да го прегърне.
Джак беше слабичко хлапе с рошава коса и огромни сиво-сини очи. Широката усмивка, предназначена за баба му и дядо му, се превърна в свенлива усмивчица, когато се запозна с мен.
— Приятно ми е да се запознаем, госпожице Декарло — рече той.
Усетих буца в гърлото. Спомних си думите на Ник Спенсър, че синът му е прекрасно дете. Прав беше. Веднага си личеше. И точно на възрастта, на която щеше да е синът ми Патрик, ако не беше умрял.
— Бабо, Боби и Питър ме поканиха да спя при тях. Може ли? Ще ядем пица. Майка им също ме покани.
Семейство Барлоу се спогледаха.
— Само ако обещаеш, че няма да стоите до много късно и да правите глупости — каза Сюзън. — Не забравяй, че рано сутринта си на тренировка.
— Обещавам. Благодаря ти, бабо. Казах, че ще им звънна веднага, ако се съгласиш — сериозно отговори хлапето и се обърна към мен. — Радвам се, че се запознахме, госпожице Декарло.
Джак вървя бавно до вратата, но когато излезе в коридора, веднага се затича. Баба му и дядо му се усмихнаха. Рийд Барлоу сви рамене.
— Както виждате, това е втори шанс за нас, Карли. Смешното е, че Боби и Питър са близнаци, а родителите им са само няколко години по-млади от нас.
— Въпреки всичко, което му се е случило, Джак изглежда чудесно и добре приспособено хлапе, а това е чест за вас.
— Той също си има тежки дни, разбира се — тихо промълви Рийд. — А и не можем да очакваме друго. Беше изключително близък с Ник. Несигурността го съсипва. Снимките на Ник и историите за него непрестанно се появяват по телевизията и вестниците. Един ден Джак се опитва да превъзмогне смъртта на баща си, а на следващия чува, че някой го е видял в Швейцария. И започва да си фантазира, че Ник може да е скочил с парашут от самолета преди катастрофата.
Поговорихме още малко и аз станах да си ходя.
— Бяхте много мили — казах. — Обещавам, че когато се видим в неделя, ще бъда само гостенка, а не репортер.
— Радвам се, че имахме време да поговорим на спокойствие — отвърна Сюзън Барлоу. — Искахме обществеността да научи мнението ни. Никълъс Спенсър беше честен човек и себеотдаден учен. Да, мога да го нарека учен, макар да не бе завършил микробиология. Каквото и да се е объркало в «Генстоун», не е било по негова вина.
Семейство Барлоу ме изпратиха до вратата. Рийд ми отвори, а жена му каза:
— Карли, сетих се, че дори не те попитах за Лин. Добре ли е вече?
— Почти.
— Трябваше да й се обадя. Честно казано, не я харесах още в самото начало, но винаги ще съм й благодарна. Тя каза ли ти, че Ник възнамеряваше да вземе и Джак със себе си в Пуерто Рико? Лин обаче го убеди да промени плановете си. Джак беше ужасно разочарован, но ако беше в онзи самолет, щеше да катастрофира заедно с Ник.
43.
Веднага харесах Винс и Джули Алкът. Винс и Кейси бяха учили заедно в университета «Джон Хопкинс».
— Никога няма да разбера как ние с Джули събрахме смелост да се оженим още като студенти — засмя се Винс. — Не мога да повярвам, че в неделя се навършват десет години.
Изпих чаша вино заедно с тях. Тактично се въздържаха и не ме разпитаха за посещението при съседите им. Споменах само, че семейство Барлоу са изключително приятни хора, а запознанството с Джак ми е доставило голямо удоволствие.
Според мен обаче Кейси усети, че съм разстроена, и след няколко минути се надигна.
— Не задържайте нахалните гости — каза той. — Карли трябва да поработи върху рубриката си, а и очакваме с нетърпение да се върнем тук в неделя.