Потеглихме към Манхатън в почти пълно мълчание. В седем без петнайсет, когато наближихме центъра, Кейси каза:
— Трябва да хапнеш нещо, Карли. Какво ти се яде?
Внезапно осъзнах, че умирам от глад.
— Хамбургер, ако нямаш нищо против.
«П. Дж. Кларк», прочутият ресторант на Трето авеню, бе отворен наскоро след сериозен ремонт. Отидохме там. След като поръчахме, Кейси каза:
— Наистина си разстроена, Карли. Искаш ли да поговорим?
— Не сега — отговорих. — Все още обмислям нещата.
— Запознанството с Джак ли те разстрои?
Гласът на Кейси прозвуча невероятно нежно. Знаеше, че се натъжавам, когато видя момченце на възрастта, на която Патрик щеше да е сега.
— И да, и не. Той наистина е много сладко хлапе.
След малко хамбургерите ни пристигнаха.
— Може би все пак ще е по-добре да поговорим — предложих. — Нали разбираш, проблемът е, че мога да събера две и две, но резултатът ме води към нещо лошо и плашещо.
44.
В събота сутринта Нед пусна радиото в колата. Новините в седем тъкмо започваха. Докато слушаше, започна да се усмихва. В Гринуд лейк, Ню Джърси, трима души бяха застреляни в съня си. Полицията смяташе, че смъртта им е свързана с убийството на госпожа Елва Морган от Йонкърс, Ню Йорк. Наемателят й Нед Купър навремето притежавал къща в Гринуд лейк и се знаело, че е заплашвал жертвите. Репортажът продължаваше със съобщението, че Купър е заподозрян и за смъртта на Пег Райс, касиерка в квартална аптека, застреляна преди четири дни. Била направена балистична проба. Смятало се, че Купър шофира или осемгодишен бус форд или нов модел черна тойота. Бил въоръжен и опасен.
Точно такъв съм, помисли си Нед. Въоръжен и опасен. Дали не трябваше още сега да отиде в къщата за гости и да ликвидира Лин Спенсър и гаджето й? Не, по-добре не. Тук беше в безопасност. Можеше да изчака. Трябваше да измисли начин как да се добере до Карли Декарло.
Тогава и двамата с Ани можеха да се успокоят.
Тя обичаше да си тананика една песничка: «Запази последния танц за мен»…
Нед извади хляба и фъстъченото масло от колата и започна да си тананика, докато си правеше сандвич. Усмихна се, когато гласът на Ани се присъедини към неговия.
«Запази последния танц за мен»…
45.
В събота спах до осем часа, а когато се събудих, се чувствах много по-добре. Седмицата бе изпълнена със събития и емоции и наистина се нуждаех от почивка. Съзнанието ми бе ясно, но това не ми помагаше да осмисля всичко, което бях научила. Стигнах до извода, че просто ми се иска да греша.
Докато си правех кафе, включих телевизора и чух репортажа за стрелеца, убил пет души през последните няколко дни. Като чух думата «Генстоун», се вслушах с нарастващ ужас в подробностите около трагедията. Нед Купър, жител на Йонкърс, продал дома си в Гринуд лейк без знанието на жена си и инвестирал парите в «Генстоун». Жена му загинала при катастрофа в деня, когато научила, че акциите вече не струват нищо.
Снимката на Купър се появи на екрана. Веднага си помислих, че го познавам. Да, точно така! Бях го виждала някъде наскоро. Дали на събранието на акционерите? Възможно бе, но не бях сигурна.
Говорителят съобщи, че покойната съпруга на Купър работела в болница «Сейнт Ан» в Маунт Киско, а той бил лекуван там за психиатрични проблеми.
Болница «Сейнт Ан». Да, ето къде го бях виждала! Но кога? Ходих там три пъти: в деня след пожара, няколко дни по-късно и когато говорих с директорката на раковото отделение.
Показаха ограденото с жълти полицейски ленти местопрестъпление в Гринуд лейк.
— Домът на Купър се е намирал между къщите на семейство Харник и госпожа Шафли — каза говорителят. — Според съседите Купър бил там преди два дни и обвинил жертвите, че се опитват да се отърват от него, защото не са уведомили жена му за плановете му.
Последваха кадри от местопрестъплението в Йонкърс.
— Синът на Елва Морган съобщил на полицията, че майка му започнала да се страхува от Нед Купър, след като му наредила да освободи апартамента до първи юни.
През цялото време малката снимка на Купър стоеше в горния ъгъл на екрана. Не свалях очи от нея. Кога го бях видяла в «Сейнт Ан»?
Говорителят продължи:
— Преди три вечери Купър бил предпоследният клиент в аптеката на господин Браун. Според Уилям Гарет, студент, който чакал зад него на касата, Купър купил мехлеми и лекарства за изгорената си дясна ръка и се подразнил, когато касиерката Пег Райс го попитала за раната му. Гарет е сигурен, че Купър бил навън в колата си, когато самият Гарет напуснал аптеката точно в десет часа.