Изгорената му дясна ръка! Дясната ръка на Купър бе изгорена!
Видях Лин в болницата в деня след пожара. Интервюира ме репортер от Канал 4. Тогава видях Купър. Стоеше навън и ме гледаше. Бях убедена в това.
Изгорената му дясна ръка!
Нещо ми подсказваше, че съм го виждала и друг път, но не можех да се сетя кога. Познавах Джуди Милър, една от продуцентките в Канал 4, и й се обадих.
— Джуди, спомням си, че видях Нед Купър пред болница «Сейнт Ан» в деня след пожара къщата на Спенсър. Пазиш ли още записа от интервюто ми от двадесет и втори април? Камерата сигурно е хванала и Купър.
После звъннах в областната прокуратура на Уестчестър и помолих да ме свържат с детектив Крест от отдел «Палежи». Обясних му защо го търся и той каза:
— Проверихме спешното отделение в «Сейнт Ан». Купър не е лекуван там, но в болницата го познавали добре. Може и да не е минал през спешното. Ще те уведомим, когато разберем нещо повече, Карли.
Продължих да сменям каналите и да слушам репортажите за Нед Купър и жена му Ани. Сърцето й било разбито, когато той продал къщата им в Гринуд лейк. Зачудих се дали новината за фалита на «Генстоун» бе допринесла за катастрофата й. Или бе просто съвпадение, че изявлението за краха на акциите е излязло в деня на смъртта й? Джуди ми звънна в девет и половина.
— Оказа се права, Карли. Камерата ни е хванала Нед Купър пред болницата в деня, когато те интервюирахме.
В десет ми се обади детектив Крест.
— Доктор Райън от «Сейнт Ан» видял Купър във фоайето във вторник сутринта, на двадесет и втори април, и забелязал сериозно изгаряне на дясната му ръка. Купър твърдял, че се изгорил на печката, докато готвел. Доктор Райън му дал рецепта.
Сърцето ме заболя за жертвите на Купър, но в същото време изпитах съжаление и към самия него. Той и жена му също бяха станали жертви на провала на «Генстоун».
Но съществуваше и човек, който повече не трябваше да бъде принасян в жертва.
— Марти Бикорски със сигурност не е подпалил къщата на Спенсър — казах на детектив Крест.
— Не ме цитирай никъде, но отново се заемаме със случая. По-късно днес ще направим съобщение.
— Защо не го кажете направо? — попитах рязко. — Марти Бикорски не е подпалил къщата.
После звъннах на Марти. Видял репортажа и се обадил на адвоката си. Долових вълнението и надеждата в гласа му.
— Карли, дясната ръка на този луд била изгорена. Ако не друго, това поне ще всее съмнения сред съдебните заседатели. Адвокатът ми твърди така. Господи, Карли, знаеш ли какво означава това?
— Да, знам.
— Все пак се радвам, че не послушах съвета ти да призная на ченгетата, че съм бил в Бедфорд в нощта на пожара. Адвокатът ми още смята, че щяха да ме осъдят, ако бяха разбрали.
— И аз се радвам, че не го направи, Марти.
Но не му казах, че причината да не искам присъствието му пред имението да се разчува, се различаваше от неговата. Исках да поговоря с Лин преди всички да узнаят за паркираната пред портата й кола.
Разбрахме се да поддържаме връзка и после зададох въпроса, от който се страхувах:
— Как е Маги?
— Храни се по-добре и това й дава енергия. Кой знае, може да остане с нас и по-дълго, отколкото лекарите смятат. Продължаваме да се молим за чудо. Надяваме се и ти да се молиш.
— Бъдете сигурни.
— Защото, ако поживее достатъчно дълго, може и някой да открие лекарство срещу рака.
— И аз вярвам в това, Марти.
Затворих телефона, отидох до прозореца и погледнах навън. От апартамента ми не се разкрива кой знае каква гледка, само къщите от отсрещната страна на улицата, но аз бездруго не ги виждах. В ума ми бе само образът на четиригодишната Маги и ужасната мисъл, че заради алчността си някои хора може би нарочно бяха забавили разработването на ваксината срещу рака.
46.
В събота Нед слушаше новините по радиото в колата на всеки кръгъл час. Радваше се, че Ани го бе накарала да си купи храна. Сега вече бе опасно да ходи до магазина. Беше сигурен, че показват снимката му и по телевизията, и по интернет.
Въоръжен и опасен. Точно така казаха.
Понякога след вечеря Ани се протягаше на канапето и заспиваше, а той отиваше и я прегръщаше. Тя се събуждаше и в първия миг изглеждаше стресната. После се засмиваше и казваше:
— Опасен си, Нед.
Но тогава беше различно.
Откакто застреля Пег, апетитът му се възвърна. Имаше чувството, че огромната тежест в гърдите му започваше да олеква. Ако не се беше нахранил с хляба и фъстъченото масло, щеше да отиде в къщата за гости, да убие Лин Спенсър и да вземе храна от кухнята й. Можеше дори да си тръгне оттук с нейната кола и никой нямаше да разбере.