Но ако гаджето й се върне и я намери, ченгетата веднага ще разберат, че колата й е изчезнала. И ще започнат да я търсят навсякъде. Беше лъскава и струваше много пари. Лесно можеха да я забележат.
— Чакай, Нед — каза Ани. — Почини си малко. Нямаш бърза работа.
— Знам — прошепна той.
В три часа, след като беше подремнал два-три часа, реши да излезе навън. В гаража нямаше достатъчно място за ходене и краката му бяха изтръпнали. Той отвори бавно вратата и се заслуша. Всичко беше наред. В тази част на имота нямаше никой. Бе готов да се обзаложи, че Лин Спенсър никога не идва насам. Но за всеки случай взе пушката.
Заобиколи басейна, като се криеше сред дърветата. Никой от къщата за гости не можеше да го види заради гъстите листа, но той виждаше къщата. Щорите бяха вдигнати и няколко прозореца — отворени. Сребристият кабриолет на Лин Спенсър беше паркиран на частния път. Гюрукът бе свален. Нед седна на земята с кръстосани крака. Тревата бе влажна, но не му пукаше.
Тъй като времето не означаваше нищо за него, не бе сигурен колко дълго бе седял там, когато вратата на къщата се отвори и Лин Спенсър излезе. Дръпна вратата зад себе си и тръгна към колата. Носеше черен панталон и блуза в черно и бяло. Изглеждаше много елегантна. Сигурно имаше среща за вечеря. Влезе в колата и запали двигателя, после потегли, като заобиколи предпазливо останките от опожарения си палат.
Нед изчака три-четири минути, за да се увери, че е напуснала имението, после тръгна бързо към къщата. Мина от прозорец на прозорец. Всички щори бяха вдигнати и къщата бе празна. Опита се да отвори страничните прозорци, но бяха заключени. Ако искаше да влезе вътре, трябваше да рискува да мине през преден прозорец. Но ако някой минеше по пътя, със сигурност щеше да го види.
Изтърка обувките си грижливо на чакъла, за да не остави кал по перваза или в къщата. С бързо движение вдигна левия преден прозорец, облегна пушката си на стената и се вдигна на ръце. Прехвърли крак през перваза, взе си пушката и скочи вътре. После спусна прозореца надолу така, както го бе намерил.
Провери дали не е оставил кални следи по перваза или по пода. Претърси къщата. Двете спални горе бяха празни. Със сигурност беше сам, но знаеше, че не може да разчита Лин Спенсър да остане достатъчно дълго навън, макар да се бе издокарала. Можеше дори да е забравила нещо и да се върне след минута.
Стоеше в кухнята, когато резкият звън на телефона го накара да стисне пушката и да сложи пръст на спусъка. Телефонът иззвъня три пъти преди да се включи секретарят. Нед отваряше и затваряше чекмеджетата на кухненските шкафове, когато чу съобщението.
— Лин, обажда се Карли. Довечера ще пиша черновата на историята и искам да ти задам няколко въпроса. Ще ти се обадя по-късно. Ако не успея да се свържа с теб, ще се видим утре в три часа в Бедфорд. Ако решиш да се върнеш и Ню Йорк по-рано, звънни ми. Номерът на мобилния ми телефон е 917-555-8420.
Карли Декарло щеше да дойде утре. Затова Ани му каза да изчака и да си почине. Утре всичко щеше да свърши.
— Благодаря ти, Ани — прошепна Нед.
Реши да се върне в гаража, но първо трябваше да открие нещо.
Повечето хора си държаха резервните ключове някъде из къщата.
Най-после ги намери в последното чекмедже, което отвори. Бяха прибрани в пликове. Вероятно всеки от икономите си бе имал собствен ключ, тъй като сега два комплекта лежаха в два отделни плика. На единия пишеше «Къщата за гости», а на другия — «Съблекалнята до басейна». Съблекалнята не го интересуваше, затова остави този плик и взе само единия комплект ключове от къщата.
Отвори задната врата и се увери, че единият ключ е за тази ключалка. Нуждаеше се от още няколко неща преди да се върне в гаража. В хладилника имаше шест кутийки кока-кола и сода и шест бутилки минерална вода. Искаше да ги вземе, но знаеше, че Лин Спенсър ще забележи липсата. В един от шкафовете намери кутии с бисквити, торбички чипс, солети и фъстъци. Лин едва ли щеше да потърси тези вредни неща.
Барчето също бе пълно. Четири неотворени бутилки уиски. Нед взе онази, която стоеше най-отзад. Трудно можеше да се забележи, че е изчезнала.
Стори му се, че е останал в къщата ужасно дълго, макар да бяха минали само няколко минути. Реши да остави отворен един от страничните прозорци в стаята с телевизора, в случай че в кухнята има някой, когато се върне. Забърза по коридора, като се оглеждаше внимателно, за да се увери, че не е оставил никакви следи.