След като отвори прозореца в стаята, мина с широки крачки през кухнята и отвори задната врата, стиснал бутилката и кутиите с бисквити. Преди да затвори, погледна назад. Мигащата червена лампичка на телефонния секретар прикова вниманието му.
— Ще се видим утре, Карли — каза тихо.
47.
Оставих телевизора да работи тихо цяла сутрин, като увеличавах звука само когато чуех нова информация за Нед Купър и жертвите му. Излъчиха особено трогателен репортаж за съпругата му Ани. Няколко от колегите й в болницата говореха с умиление за енергията й, за милото й отношение към пациентите, за готовността й да работи извънредно, когато се наложи.
С нарастваща тъга слушах историята й. Ани разнасяла табли по цял ден, пет или шест дни седмично, а после се прибирала у дома в апартамент под наем в скапан квартал, където живеела с психически разстроения си съпруг. Единствената радост в живота й била къщата им в Гринуд лейк. Една сестра започна да разказва за нея:
— Ани нямаше търпение да се зарови в градината си през пролетта. Носеше ни снимки и всяка година градината ставаше все по-красива. Закачахме я, че само си губи времето тук, вместо да работи в оранжерия.
Ани не споделила с никого в болницата, че Нед е продал къщата. Но една съседка обясни как Нед се хвалел с акциите си в «Генстоун» и казвал, че някой ден ще купи на Ани палат като онзи в Бедфорд, където живеел шефът на компанията.
Този коментар ме накара отново да се хвърля към телефона и да се обадя на Джуди. Помолих я да ми изпрати копие и от това интервю. То ми осигуряваше още една директна връзка между Нед Купър и пожара в Бедфорд.
Продължих да мисля за Ани, докато изпращах по електронната поща рубриката си до списанието. Бях убедена, че полицаите обикалят библиотеките със снимката на Нед Купър в ръка, за да проверят дали той ми е изпратил съобщенията. Ако бе така, значи със сигурност е бил в имението в Бедфорд в нощта на пожара. Реших да се обадя на детектив Клифърд от участъка в Бедфорд, с когото бях говорила миналата седмица.
— Тъкмо щях да ви се обадя, госпожице Декарло — каза той. — Библиотекарките потвърдиха, че Нед Купър е използвал компютрите им. А ние приемаме изключително сериозно съобщението, в което предупреждава да се подготвите за деня на страшния съд. В едно от другите си писма той ви упреква, че не сте отговорила на въпроса на жена му в рубриката си, затова смятаме, че може да ви е набелязал като жертва.
Тази идея никак не ми хареса.
— Вероятно би трябвало да поискате полицейска охрана, докато пипнем този тип — посъветва ме детектив Клифърд. — Черна тойота, управлявана от човек, който може да е бил Купър, е била забелязана от шофьор на камион на една отбивка в Масачузетс. Той е сигурен, че колата имала нюйоркски номер, макар да не е запомнил цифрите, а това може да се окаже добра следа.
— Нямам нужда от полицейска защита — казах бързо. — Нед Купър не знае къде живея, а и бездруго няма да съм тук днес и утре.
— За всеки случай се обадихме и на госпожа Спенсър в Ню Йорк. Тя ще остане в къщата за гости в Бедфорд, докато заловим Купър. Успокоихме я, че той едва ли ще се върне там, но все пак държим под око имението.
Детективът обеща да ми звънне, ако чуе нещо ново за Купър.
Бях взела у дома папката на Ник Спенсър и я извадих веднага щом затворих телефона. Този път се интересувах от репортажите за самолетната катастрофа — от първите заглавия до последните статии за акциите и ваксината.
Подчертавах, докато четях. Фактите бяха точни. На четвърти април, петък, в два следобед, Никълъс Спенсър, опитен пилот, бе излетял с частния си самолет от летището в област Уестчестър. Дестинацията му била Сан Хуан, Пуерто Рико. Планирал да присъства на бизнес семинар и да се върне късно в неделя следобед. Прогнозата за времето предвиждала лек дъжд в района на Сан Хуан. Съпругата на Никълъс Спенсър го изпратила до летището.
Петнадесет минути преди да се приземи в Сан Хуан, самолетът на Спенсър изчезнал от радарите. Дотогава по нищо не личало да има проблеми, но дъждът преминал в силна буря с много светкавици. Хипотезата бе, че самолетът е бил ударен от светкавица. На следващия ден парчета от разбития самолет започнали да излизат на брега.
Името на механика, обслужвал самолета преди излитането, бе Доминик Салвио. След катастрофата той казал, че Ник Спенсър бил опитен пилот, летял и при тежки климатични условия. Но добавил, че директно попадение на светкавица можело да завърти самолета като вихрушка.
След избухването на скандала във вестниците започнаха да се появяват статии с въпроси за полета. Защо Спенсър не бе използвал самолета на компанията, както постъпвал обикновено, когато заминавал в командировка? Защо броят обаждания от и до мобилния му телефон намалял драстично през седмиците преди катастрофата? После, когато трупът му не бе открит, въпросите започнаха да се променят. Инсценирана ли е била катастрофата? Наистина ли Ник Спенсър е бил в самолета, когато той се е разбил? Ник винаги шофирал собствената си кола до летището, но в деня, когато потеглил за Пуерто Рико, помолил жена си да го закара дотам. Защо?