Защо ли ми идваха такива мисли?
Искаше ми се денят да мине по-бързо и да дойде вечерта, когато щях да бъда с Кейси. Чувствахме се чудесно заедно. И двамата го знаехме. Защо тогава се натъжавах толкова, когато мислех за него? Дали не се страхувах, че пътищата ни отново ще се разделят?
Потеглих към къщи и се отбих да пия кафе и да хапна поничка. Това малко ме успокои, а когато видях, че Кейси ме е търсил два пъти, настроението ми се оправи още повече. Предната вечер беше ходил на бейзболен мач с един от приятелите си и не можахме да си поговорим.
Звъннах му веднага.
— Вече започвах да се тревожа — каза той. — Карли, този тип Купър е все още на свобода и е опасен. Не забравяй, че ти писа цели три писма.
— Не се тревожи, внимавам — успокоих го. — Купър със сигурност няма да се появи в Бедфорд, нито пък в Гринуич.
— Съгласен съм. Не мисля, че ще се появи в Бедфорд. По-вероятно издирва Лин Спенсър в Ню Йорк. А полицията в Гринуич наблюдава къщата на семейство Барлоу. Ако Купър обвинява Ник Спенсър за провала на ваксината, може да се окаже достатъчно луд, за да се нахвърли върху сина му.
Ужасно ми се искаше да споделя с Кейси, че ваксината не се е провалила, но не можех да го направя по телефона.
— Карли, мислех си, че мога да те закарам до Бедфорд следобед и да те изчакам някъде наблизо.
— Не — възпротивих се веднага. — Не знам колко време ще остана при Лин, а ти трябва да отидеш на тържеството навреме. Ще се видим направо там. Кейси, няма да навлизам в подробности сега, но вчера научих нещо, което ми подсказва, че скоро ще бъдат предявени обвинения в престъпление, и само мога да се моля Лин да не е замесена. Ако знае или подозира нещо, сега му е времето да си признае. Трябва да я убедя в това.
— Моля те, внимавай — предупреди ме той, после повтори думите, които бе казал за първи път по-миналата нощ. — Обичам те, Карли.
— И аз те обичам — прошепнах нежно.
Изкъпах се, изсуших си косата и обърнах повече внимание от обикновено на грима си. Избрах бледозелен костюм с панталон. С този тоалет винаги се чувствах добре, а и хората ме харесваха. Реших да си взема обиците и огърлицата в чантата. Изглеждаха прекалено празнични за сериозния разговор, който възнамерявах да проведа с доведената си сестра. Вместо тях сложих обикновени златни обици.
В два без петнайсет се качих в колата и потеглих към Бедфорд. В три без десет позвъних й Лин ми отвори портата. Минах покрай останките от величествения опожарен палат и паркирах пред къщата за гости.
51.
В два часа Нед се скри зад дърветата до къщата за гости. В два и петнайсет някакъв мъж, когото не бе виждал преди, дойде пеша по частния път към къщата. Не приличаше на ченге — дрехите му явно бяха скъпи. Носеше тъмносиньо сако, бежов панталон и риза с разкопчана яка. Походката и видът му бяха на човек, който смята, че владее света.
— Е, ако останеш тук още един час, повече няма да владееш света — промърмори Нед.
Зачуди се дали това бе същият тип, който бе тук и снощи. Не гаджето на Лин Спенсър, а третият човек. Беше напълно възможно.
Днес Нед отново виждаше Ани до себе си. Беше му протегнала ръка. Знаеше, че той скоро ще отиде при нея.
— Няма да се забавя, Ани — прошепна той. — Само още няколко часа.
Главата го болеше, отчасти заради изпитата бутилка уиски. Още не бе решил как ще стигне до гробището. Не можеше да шофира тойотата — търсеха я из цялата страна. А колата на Лин Спенсър бе прекалено лъскава и хората щяха да я забележат.
Загледа се в мъжа, който стигна до къщата и почука. Лин му отвори. Вероятно бе съсед, отбил се на гости за малко. Но или знаеше кода за портата, или Лин му бе отворила от къщата.
След двадесет минути, в три без десет, някаква кола паркира пред къщата.
Нед се вторачи в младата жена, която излезе от нея. Позна я веднага — Карли Декарло. Пристигна навреме, даже подрани малко. Нещата щяха да се развият точно както ги бе планирал.
Само дето онзи непознатият бе в къщата. Е, лош му е късметът!
Декарло се бе издокарала като за прием. Носеше красив костюм, какъвто Нед би искал да купи за Ани. Проклетата репортерка можеше да си позволи подобни дрехи. Тя принадлежеше към бандата измамници, които бяха откраднали парите на толкова много хора и бяха разбили сърцето на Ани, а после излъгаха: «Нямам нищо общо с това. И аз съм жертва.»
Да бе! И затова караш спортна тъмнозелена кола и носиш костюм за сума ти пари!
Ани винаги казваше, че ако може да си позволи нова кола, би искала да е тъмнозелена.