— Помисли, Нед. Черното изглежда прекалено траурно, а тъмносините коли приличат на черни. Но тъмнозелените са невероятно елегантни. Искам да ми купиш тъмнозелена кола, когато спечелиш от лотарията — казваше тя.
— Ани, скъпа, не можах да ти купя, но днес ще дойда при теб с тъмнозелена кола — обеща Нед. — Съгласна ли си?
— О, Нед! — засмя се Ани до него.
Усети целувката й, а после и нежните движения, с които разтриваше гърба му, когато бе преуморен или изнервен.
Започна да обмисля как да подходи. Искаше да влезе в къщата. Оттам изстрелите нямаше да се чуят чак до шосето.
Пропълзя покрай храстите към прозореца на стаята с телевизора. Днес вратата към всекидневната бе притворена и той не виждаше навътре. Но видя непознатия. Стоеше зад вратата в стаята с телевизора.
— Според мен Карли не знае, че той е тук — каза Ани. — Чудя се защо.
— Да проверим — предложи Нед. — Имам ключ за кухненската врата. Хайде да влезем вътре.
52.
Лин наистина беше много красива. Обикновено носеше косата си на френски кок, но днес около лицето й падаха златисти кичури, които смекчаваха леда в кобалтово сините й очи. Беше облечена в безукорно ушити бял копринен панталон и блуза. Притеснението да не изглеждам прекалено издокарана за сериозния ни разговор очевидно не важеше за нея. Бижутата й включваха деликатно златно колие с диаманти, обици с диаманти и годежния пръстен с огромен диамант, който бях забелязала на събранието на акционерите.
Направих й комплимент за елегантния вид, а тя ми отговори, че по-късно била канена на коктейл у съседите си. Последвах я във всекидневната. Едва миналата седмица бях идвала в тази стая, но не смятах да й го казвам. Бях сигурна, че няма да одобри срещата ми с Мануел и Роза Гомес.
Лин седна на канапето, но не се облегна, за да ми покаже с езика на тялото, че разговорът няма да е лек. Не исках нищо за пиене, но пълната липса на гостоприемство явно бе с цел да ме накара да задам въпросите си и бързо да изчезна.
Поех си дълбоко дъх и започнах.
— Лин, няма да ми е лесно. Честно казано, единствената причина да дойда тук и да се опитам да ти помогна, е, че майка ми е омъжена за баща ти.
Тя прикова очи в мен и кимна. Помислих си, че сме на едно и също мнение, и продължих:
— Ясно е, че двете с теб не се харесваме много и не ми пука, но ти използва семейната ни връзка, ако може да се нарече така, за да ме направиш своя говорителка. Ти беше тъжната вдовица, която нямаше представа с какво се е занимавал съпругът й, онеправданата мащеха, тъгуваща за доведения си син. Беше безработна, без приятели и едва ли не без никакви пари. Всичко това беше лъжа, нали?
— Така ли мислиш?
— Да. Въобще не си се интересувала от Ник Спенсър. Единственото вярно нещо бе, че се е оженил за теб заради приликата ти с първата му съпруга. Дойдох да те предупредя. Ще започне полицейско разследване, за да се разбере защо ваксината внезапно се е провалила. Случайно научих, че ваксината върши идеална работа. Вчера видях живото доказателство. Видях човек, който преди три месеца е бил на смъртно легло, а днес е напълно излекуван от рака.
— Лъжеш! — рязко каза Лин.
— Не, не лъжа. Но не съм тук, за да говорим за него. Исках да узнаеш нещо. Наясно сме, че Вивиан Пауърс е била отвлечена и вероятно са й дадени лекарства за заличаване на паметта.
— Това е абсурдно!
— Не е. Не е абсурдно и твърдението, че документацията на бащата на Ник е била открадната от доктор Бродерик. Вече знам кой я е откраднал. Вчера видях снимката му в «Гарнър Фармасютикъл». Лоуъл Дрексъл.
— Лоуъл? — нервно повтори тя.
— Доктор Бродерик каза, че човекът, който взел документите, имал червеникава коса. Според мен боята е била много добра и горкият доктор не е видял истината. Снимката е правена миналата година преди Дрексъл да спре да се боядисва. Възнамерявам да се обадя на следователите и да им разкажа за това. Доктор Бродерик едва не бе убит, когато го прегазиха, и не вярвам да е било инцидент. Сега той се съвзема и онази снимка ще му бъде показана. Ако, или по-скоро когато идентифицира Дрексъл, следващата задача на следователите ще бъде да разровят внимателно самолетната катастрофа. Чули са те да се караш с Ник в кафенето на летището точно преди да излети. Той те е питал защо си променила решението си в последната минута и си отказала да пътуваш с него. Не е лошо да имаш готови отговори, когато полицаите дойдат да те разпитат.
Лин вече бе доста нервна.
— Надявах се да решим проблемите си и затова му казах, че ще тръгна с него. Помолих го да вземе Джак със себе си някой друг път. Ник се съгласи, но не беше доволен. Целия петък се държа грубо с мен, затова реших да си оставя куфара у дома. Съобщих му чак в колата и той избухна. Просто не се сетих, че може да отиде да вземе Джак в последната минута.