Хората зашумяха, когато Винс Алкът каза:
— Никълъс Спенсър е дал ваксината и на още една пациентка. И тя е при нас сега.
Марти и Рода Бикорски се качиха на подиума заедно с малката Маги. Рода пристъпи към микрофона.
— Запознах се с Никълъс Спенсър в раковото отделение на «Сейнт Ан» — започна тя, като едва преглъщаше сълзите си. — Бях чувала за ваксината му. Дъщеричката ми умираше. Помолих Спенсър да я ваксинира. Заведох Маги при него в деня преди самолетът му да катастрофира. Дори съпругът ми не знаеше за това. А когато чух, че ваксината била безполезна, се уплаших да не загубя детето си още по-рано. Това беше преди два месеца. Оттогава туморът в мозъка на Маги се свива с всеки изминал ден. Още не знаем какъв ще бъде крайният резултат, но Ник Спенсър ни даде толкова много надежда.
Марти вдигна Маги, за да я покаже на публиката. Крехкото и бледо момиченце, което бях видяла преди шест седмици, сега имаше розови бузки и беше напълняло.
— Бяха ни обещали, че Маги ще бъде с нас до Коледа — каза Марти. — Но вече вярваме, че ще я видим пораснала.
Докато хората излизаха навън, чух някой да повтаря думите на Рода Бикорски:
— Ник Спенсър ни даде толкова много надежда.
Помислих си, че не звучи лошо за епитафия.