— Значи си го изключил.
— Мъртъв е!
— Как го направи?
— „Малкият“ така се бе захласнал по схватката между тебе и Мери Ан, че аз успях да се промъкна до него. Мери Ан направи чудно представление.
Не ми хареса това определение, защото Мери Ан е гордо и сдържано момиче, което не прави „представления“. Но понеже ми предстояха още сериозни неща за разрешаване, не подхванах спор с него.
— Нямам кой знае какво да ти предложа, Мери Ан — трябваше да й го кажа. — Всичко на всичко една преподавателска заплата. Сега, след като лишихме „Малкия“ от разум, нямам никакви шансове дори за…
— Изобщо не ме е грижа за това. Бил. Аз вече се бях отказала от теб, глупавият ми. След като бях опитала на практика абсолютно всичко…
— Ти ме риташе по пищяла и ме настъпваше.
— Свършиха се всичките ми други аргументи. Бях отчаяна.
Не разбирах добре каква е логиката, но си замълчах, защото си спомних за представлението и погледнах часовника си.
— Слушай, Мери Ан, ако побързаме, ще успеем за второто действие.
— Кой го е грижа за някакъв спектакъл? — отвърна тя.
Така че аз я целунах още много пъти и ние изобщо не стигнахме до театъра.
Сега има само едно нещо, което ме притеснява. Мери Ан и аз сме женени, щастливи сме до немай къде. Отскоро съм доцент. Клиф продължава да работи над планове за създаването на управляема умна машинка и напредва.
Но не става дума за всичко това.
На следващата вечер разговарях с Клиф, за да му кажа, че Мери Ан и аз ще се женим, исках също така да му благодаря за идеята. А той ме гледа известно време безмълвно, след което се закле, че не е казвал нищо подобно, не е крещял да предлагам на Мери Ан женитба.
Разбира се, в стаята имаше още нещо, което приказваше с гласа на Клиф.
Все се притеснявам, че Мери Ан някога ще разбере. Тя е най-милото момиче, което познавам, но все пак е червенокоса. И не може да не се съобразява с този факт. Нали съм ви го казвал.
И все пак, как ли ще реагира, ако някога разбере, че аз нямаше да се сетя да й направя предложение, докато една машина не ми подсказа да го направя?