Може би си бе въобразил, че има тигър.
Той открехна вратата само колкото да погледне с едно око.
Тигърът надничаше иззад ъгъла на Г-то, зелените му очи светеха. На Чарлз му се стори, че вижда малко синьо петънце в това дълбоко светещо око, сякаш тигърът бе изял едно от неговите. Сякаш…
Някаква ръка се плъзна около врата му. Чарлз възкликна задавено и усети как стомаха и сърцето му се свиват и се качват в гърлото му. В един ужасен миг си помисли, че ще се подмокри.
Беше Кени Грифин, със самодоволна усмивка.
— Мис Бърд ме изпрати да видя какво става, ’щото се забави сто години. Ще си патиш.
— Да, ама не мога да ида повънка — каза Чарлз, все още изтръпнал от ужаса, в който го хвърли Кени.
— Имаш запек! — изкиска се Кени, ликуващ. — Чакай да кажа на Каааати!
— Недей! — каза Чарлз настойчиво. — Освен това, не е така. Вътре има тигър.
— Какво прави? — попита Кени. — Да не би да пикае?
— Не знам — каза Чарлз и обърна лице към стената. — Само искам да се махне. — Той започна да плаче.
— Хей — каза Кени, объркан и малко изплашен. — Хей.
— Да, ама аз трябва да ида. Какво да правя, като не мога да се стискам повече? Госпожица Бърд ще каже…
— Хайде, хайде — каза Кени, грабна го за ръката, а с другата си ръка бутна вратата. — Измисляш си.
Бяха вътре, преди Чарлз да успее да се изскубне ужасен и да се притисне страхливо към вратата.
— Тигър — произнесе Кени с отвращение. — Боже, госпожица Бърд ще те убие.
— Там отзад, в чупката е.
Кени тръгна покрай умивалниците.
— Мац-пис-пис-пис? Писи?
— Недей! — изсъска Чарлз.
Кени се скри зад ъгъла.
— Мац-пис-пис-пис? Пис?
Чарлз пак духна през вратата, притисна се до стената и зачака. Сложи ръце на устата си, стисна здраво очи и зачака, зачака да чуе писък.
Писък не последва.
Нямаше представа колко време стоя така, замръзнал, с препълнен мехур. Погледна към вратата на мъжката тоалетна. Тя нищо не му каза. Просто врата.
Не би искал.
Не би могъл.
Но накрая влезе.
Умивалниците и огледалата си бяха чисти, мирисът на хлор си бе останал непроменен. Но под него се усещаше още един мирис. Един лек, неприятен мирис, като от прясно рязана медна пластина.
Като стенеше (вътрешно) и трепереше, той стигна до ъгъла на Г-то и надникна.
Тигърът се бе изтегнал на пода, лижеше огромните си лапи с дълъг, розов език. Той погледна към Чарлз с безразличие. За ноктите му се бе закачило парче от риза.
Но нуждата му вече се бе превърнала в агония, не можеше повече. Трябваше. Чарлз се върна на пръсти до белия порцеланов умивалник, който бе най-близо до вратата.
Мис Бърд връхлетя, — точно когато той си вдигаше ципа.
— Ах, ти, противно, мръсно момченце — каза тя почти по рефлекс.
Чарлз продължаваше да държи ъгъла под око.
— Съжалявам, госпожице Бърд тигърът… Ще измия умивалника… Със сапун… Честна дума, ще…
— Къде е Кенет? — попита спокойно госпожица Бърд.
— Не зная.
Наистина не знаеше.
— Там отзад ли е?
— Не! — изкрещя Чарлз.
Госпожица Бърд закрачи гордо към чупката на помещението.
— Ела тук, Кенет. Веднага.
— Госпожице Бърд…
Но госпожица Бърд вече се бе скрила зад ъгъла. Искаше да се хвърли върху Кенет изведнъж. Чарлз си помисли, че всеки момент тя ще разбере какво значи да се хвърлят върху теб изведнъж.
Той пак излезе отвън. Пийна вода на чешмичката. Погледна към американското знаме, което висеше пред физкултурния салон.
Погледна към таблото за съобщенията. Горският Бухал казваше: БУХАМ В ТАЗ ГОРА. ПАЗЕТЕ ЧИСТОТА. Полицаят Дружко предупреждаваше: НЕ СЕ КАЧВАЙ В КОЛАТА НА НЕПОЗНАТИ. Чарлз прочете всичко по два пъти.
След това се върна в класната стая, тръгна по пътеката към своя чин, с поглед, прикован в пода и си седна на мястото. Беше единадесет без четвърт. Взе си читанката и се зачете за Бил и за родеото.