— С лъкове!
— С локомотиви!
— С ликьор!
— С лампази!
— С легени!
В началото товаренето на кораба върви бързичко. После думите оредяват, играчите започват да се напъват. Играта се забавя, думите стават все по-абсурдни. Налага се корабът да се товари с:
— Лумпенпролетарии!
— Лимитрофи!
— Лезгинки!
— Ластици!
Някой прави опит да натовари кораба с Лившици и играта се прекратява. Пламва идиотски спор: може ли корабът да се товари със собствени имена?
И Самецки изпитваше същите затруднения.
Вече беше организирал всички самодейни кръжоци, познати по Земното кълбо. Освен обичайните, от рода на кръжок по профпросвета, хорово пеене или външна политика, в отчетите му фигурираха кръжок по възпитание на съветската майка, кръжок по преподготовка на съветското бебе, кръжок „Да изучим Арктика на практика“, кръжок за балетни критици.
Достигнал до такива обществени висоти, Самецки напрегна сили и неочаквано успя да направи още една крачка към слънцето. Организира нощно дежурство, наречено „Бърза помощ за възрастни служители за ликвидиране на профнеграмотността“. Приемно време: от 24 до 6 часа.
Налудничавото дежурство се даваше в същото онова мазе, където обикновено правеха стенвестника.
Там всяка нощ дежуреха видимо изпосталелите и посърнали момичета и Ягуар Петрович. Ягуар Петрович просто се беше стопил. Бузите му бяха хлътнали.
В нощното профилактично заведение не идваше никой. Там беше студено и страшно.
И въпреки това неизтощимият Самецки се опита да натовари кораба още повече.
Изобрети джобен стенвестник, наречен галено „Вестниче за джобче“.
— Вижте, длъжен съм да доведа вестника до всеки служител. Той трябва да е с габаритите на визитна картичка и да бъде раздаден на всички. Човек си вади вестника от джоба на жилетката, прочита го, реагира и си продължава по пътя. Представяте ли си какъв ще е ефектът!…
Цялата трудност беше в това, как на миниатюрното листче да бъдат събрани задължителните материали: и статия за международното положение, и дописка за живота в учреждението, и карикатура на поредния служител, който си е позволил нападки, с една дума — всичко.
Само главният счетоводител можеше да спаси положението, защото редеше буквите като мъниста.
Той обаче отказа с обяснението, че е зает с изготвянето на годишния баланс.
— Ще видим ние тая работа — рече Самецки, — за мен това е саботаж.
Но изведнъж стана ясно, че Самецки сам си е претоварил кораба.
— Какво всъщност върши той? — не щеш ли, попита някой на поредната оперативка.
— Как какво! Че той е солиден общественик. Всички го знаят.
— Да, но какво работи?
— Извинете, но нали той организира оня… нощния колумбарий, бързата помощ, нещо като профсъюзен „Склифасофски“1. И онова там… за преподготовката на бебетата. Дори и във „Вечерние новости“ го отбелязаха…
— А длъжността му каква е, длъжността?
Но никой не знаеше точно. Надникнаха във ведомостта за заплатите. Там пишеше кратко и неопределено:
„Самецки — 360 рубли“
— Тъмна Индия — рече началникът, — всичко е прекалено мъгляво! Склифасофски си е Склифасофски, но на държавата това не й върши работа. Не мога да му плащам.
И съдбата на Самецки беше решена.
Той просто претовари кораба си. И корабът му потъна.
1932 година