| Тери Пратчет
| Туп!
A>
Куумската долина? Онова място, където троловете нападнали от засада джуджетата или джуджетата нападнали от засада троловете. Много далеч оттук. Много отдавна.
Но ако не разгадае убийството на едно джудже, командир Сам Ваймс от анкх-морпоркската градска стража ще преживее битката наново, точно пред участъка си.
С ненагледната си Стража и под бойния зов на тъпаните той трябва да разнищи всички улики, да се изплъзне на всички убийци и да се изправи пред тъмнината, за да намери решението. А мракът го _преследва_. О… и в шест часа всеки ден, без изключение, без извинения, той трябва у дома да чете на малкия си син „Къде е моята крава?“ с цялото присъщо селскостопанско звучене.
Някои неща просто трябва да се вършат.
C>
„Пратчет е истински чудак сред съвременните автори — фантазьор, влюбен в хапливия хумор и глупавите имена, чийто абсурден свят все пак, дълбоко в себе си е истинско изображение на шовинистичните ни страхове, заради които продължаваме да се унищожаваме взаимно.“
@ „Таймс“
C$
A$
Първото дело на Так бе да пропише.
Второто дело на Так бе да напише Законите.
Третото дело на Так бе да напише Света.
Четвъртото дело на Так бе да напише пещера.
Петото дело на Так бе да напише геода, каменно яйце.
И в сумрака на пещерната гърловина геодата снесе Братята.
Единият Брат тръгна към светлината и се изправи под откритото небе. Така той стана твърде висок. Той беше първият Човек. Не откри никакви Закони и бе просветлен.
Другият Брат тръгна към тъмнината и се изправи под каменния свод. Така той достигна правилния ръст. Той беше първото Джудже. Откри Законите, написани от Так, и бе помрачен.
Но част от живия дух на Так бе вклинен в разпуканото каменно яйце и стана първият трол, бродещ из света неканен и нежелан, без душа или цел, познание или разбиране. С боязън към светлина и тъмнина той се тътри безкрайно в сумрака, нищо незнаещ, нищо несхващащ, нищо несъздаващ, нищо непредставляващ…
@ Из „Бг Так ‘Гар“ (Писанията на Так), прев. Проф. Б. Б. Б. Буйнокръв, изд. „Невидим университет“, AM $ 8. Последният параграф на цитирания текст изглежда е бил добавен в оригинала доста по-късно.
Он, дето баири не мог го прекинат
Он, дето солнце не мож го спре
Он, дето чук не мож го скърши
Он, дето огин го не плаши
Он, дето дига глава над сърдце си
Он, диамандо.
@ Превод на тролски пиктограми, издълбани в базалтова плоча, намерена на най-долното ниво на анкх-морпоркските петмезени мини, на около 500 000 г. прас-петмезова възраст.
>
_Туп…_
Това бе звукът при съприкосновението на тежката бухалка с главата. Тялото потръпна и се свлече. И всичко свърши, нечуто, невидяно: идеалният край, идеално решение, идеална легенда.
Но както казват джуджетата, има ли беля, значи има и трол.
Тролът гледаше.
>
Денят започна идеално. Доста скоро щеше да се скофти, знаеше си той, но само за тези няколко минути бе възможно да се престори, че това няма да стане.
Сам Ваймс се бръснеше. Това беше неговият акт на непокорство, доказателството, че си беше… ами просто Сам Ваймс.
Не можеше да се отрече, че се бръснеше в имение, а и докато го правеше, икономът му четеше откъси от Вестника, но това бяха просто… обстоятелства. От огледалото все още го гледаше Сам Ваймс. Денят, в който от него го погледне херцогът на Анкх, щеше да е лош ден. „Херцог“ бе просто професионална характеристика, нищо повече.
— Повечето новини са за настоящата… джуджешка ситуация, сър — каза Уиликинс, докато Ваймс преодоляваше сложната зона под носа.
Той все още използваше дядовия си убийствен бръснач. Това беше друга котва към реалността. Освен това стоманата бе доста по-добра от днешната. Сибил, която проявяваше странен ентусиазъм към модерни джунджурии, не спираше да му предлага да си вземе една от онези нови самобръсначки с вградено магическо духче, снабдено със собствени ножици и справящо се много чевръсто с цялото рязане, но Ваймс бе устоял. Ако някой трябваше да използва острие до лицето му, това щеше да е _самият той_.
— Куумската долина, Куумската долина — промърмори на отражението си. — Нещо _ново_?
— Не по същество, сър — отвърна Уиликинс, връщайки се на първата страница. — Има статия за онази реч на Граг Кофтимели. Казват, че след нея станали размирици. Няколко джуджета и тролове били ранени. Съсловните лидери призовали за спокойствие.
Ваймс отръска пяната от бръснача.
— Ха! Има си хас да не призоват. Кажи ми, Уиликинс, като дете биеше ли се много? Членуваше ли в някоя банда или нещо от сорта?