— Ами ще се впечатли, я! — потвърди Ноби. — То кой ли няма да се впечатли!
Колън потупа носа си.
— Задава се буря, Ноби.
— Ни облаче в небето, серж — отзова се Ноби.
— Образно казано, Ноби, образно казано — Колън въздъхна и хвърли кос поглед към приятеля си. Когато продължи, беше с колебливия тон на човек, затормозен от някаква мисъл. — Всъщност, Ноби, има една друга работа, за която, тъй да се каже, исках да говоря с теб, като мъж с… — прокрадна се миниатюрно колебание — мъж.
— Да, серж?
— Виж сега, Ноби, нали знаеш, че открай време съм лично загрижен за духовното ти развитие, тъй де, нали си нямаш баща да ти посочи правия път… — замота се Колън.
— Така е, серж. Щях да се отклоня до немай-къде, ако не беше ти — добродетелно рече Ноби.
— Е, нали се сещаш, дето ми говореше за онова момиче, с което излизаш, как й беше името…
— Лиска ли, серж?
— Това ще да е… зайчето. Онова, дето каза, че работело в клуб, нали?
— Точно тъй. Има ли проблем, серж? — притесни се Ноби.
— Не по същество. Но когато беше в отпуск оня ден миналата седмица, мен и редови страж Майтапин ни изпратиха в клуб „Розово маце“. И знаеш ли? Там има танци на пилон, танци на маса и тем подобни. А нали я знаеш госпожа Мотикова, която живее на Новата обущарска улица?
— Старата госпожа Мотикова с дървените зъби ли, серж?
— Същата, Ноби — авторитетно потвърди Колън. — Тя е чистачка там. И явно когато отишла там в осем заранта, когато нямало жива душа, ами… трудно ми е да го кажа, но тя явно си е наумила да се повърти малко на пилона.
Споделиха момент мълчание, през който Ноби пусна образа да се върти на екрана на въображението си и припряно отдели доста от зрителското си време на пода пред кулисите.
— Но тя сигурно е на седемдесет и пет, серж! — отрони той, вперил празен поглед в хипнотичен ужас.
— Момичетата имат мечти, Ноби, момичетата имат мечти. Тя, ‘стествено, е забравила, че не е толкоз гъвкава, колкото навремето, и плюс това си заплела крака в дългите си кюлоти и се паникьосала, когато полата й се захлупила през главата. Доста зле беше, докато управителят дойде — висяла надолу с главата три часа, ченето й паднало на пода. Не щеше да се пусне от пилона при това. Не беше приятна гледка — надявам се да не трябва да ти я обрисувам. В края на краищата се наложи Драго Майтапин да изтръгне пилона и от двете страни и да я изхлузим от него. Тая жена има тролски мускули, Ноби, кълна се! А после, докато тя се свестяваше зад сцената, една млада дама, облечена с две пайети и връзка за обувки, дойде и разправя, че ти била приятелка! Не знаех къде да си завра физиономията!
— Не бива да я завираш никъде, серж. За такова нещо направо те изхвърлят оттам — укори го Ноби.
— Ти никога не си ми казвал, че е танцьорка на пилон, Ноби! — проплака Фред.
— Не говори така, серж! — Ноби звучеше позасегнато. — Живеем в модерни времена. А тя има класа, наистина има! Дори си носи собствен пилон, няма туй-онуй!
— Но все пак… да си показва тялото по неприличен начин, Ноби! Да танцува без корсаж и на практика без гащи! Бива ли такова поведение?
Ноби обмисли този дълбок метафизичен въпрос от различни страни.
— Ъ-ъ… да? — рискува накрая.
— Както и да е, мислех, че все още излизаш с Верити Пушпрам. Има много хубава сергийка за морски дарове — додаде Колън с тон на съдебен заседател.
— Е, вярно си е, че Чукоглавата е добро момиче, ако я хванеш в настроение, серж — поотстъпи Ноби.
— Имаш предвид онези моменти, когато не ти крещи да се разкараш и не търчи след тебе по улицата да те замерва с раци?
— Точно тях, серж. Но за добро или зло, все не мога да се отърва от миризмата на риба. Пък и очите й са прекалено раздалечени. Искам да кажа, че е трудно да имаш връзка с момиче, което не може да те види, ако си застанал точно пред нея.
— Не бих казал, че и Лиска може да те види, ако се опнеш плътно пред нея — не издържа Колън. — Тя е почти два метра висока и има бюст като… ами, голямо момиче е, Ноби! — Фред Колън се видя в чудо. Ноби Нобс и танцьорка с пищна коса, пищна усмивка и… всеобща пищност? Егати комбинацията и егати двойката! Направо да се влуди човек. Той събра сили и продължи: — Ноби, тя сподели, че е била Мис Май на двойна страница в „Девойки, лудории и жартиери“! Тъй де, искам да кажа…
— _Какво_ искаш да кажеш, серж? Пък и не беше само Мис Май, а и първата седмица от Юни — заяде се Ноби. — И само на двойна страница можеха да я поберат.
— Ъ-ъ, добре. Питам аз — Фред нагази надълбоко, — момиче, което излага на показ тялото си за пари, подходящо ли е за жена на ченге? Задай си тоя въпрос!
За втори път в рамките на пет минути онова, което минаваше за лице на Ноби, се сбърчи в дълбок размисъл.