Пращящият глас продължи и Свитсън, затворил очи да се концентрира, внезапно ги отвори в шок.
— … ъъ… И тогаз Такь поглѣдна камѫка, който сѣ опитвашѣ да оживеѣ, и Такь се усмихна и написа: „Всички се стрѣмят“ — джуджето издигна глас над нарастващото вълнение около себе си. — И зарадь сторѣното от камѫка, той го нарѣче да е пѫрвия Троль, с радость от животъ, който дойде неканень. Тия са дѣлата, дето Такь написа! — Свитсън вече крещеше, за да надвика шума.
Ваймс се почувства като аутсайдер. Изглежда всички освен него спореха. Надигаха се брадви.
— АЗЬ, КОЙТО СѢГА ВИ ГОВОРЯ, СѪМ Б’ХРИАН КЪРВАВИЯ ТОПОРЬ, ПО ПРАВОТО НА ГРАНИТНАТА ПИТА ИСТИНСКИЯТ КРАЛЬ НА ДЖУДЖЕТАТА! — изрева Свитсън.
Пещерата затихна, с изключение на отекналия вик, връщащ се от далечната тъмнина.
— Наводнѣнието ни завлече в пѣщѣрите. Тѫрсихме се едни други, зовѣхме в мракъ. Умираме. Телатъ ни са натрошени от ужасната вода с… каменни зѫби. Нѣмамѣ сили да се катерим. Водата ни обгражда отвсѣкѫде. Тозь заветь ще поверим на младия Силенврѫката, който е още подвижѣн, с надѣждатъ да стигне бѣл свѣть. Защото случилото се днесь не трѣбва да се забравѣ. Не тоз край бе желань! Дойдохме да сключимь примирие! Туй бе тайнатъ, грижливо подготвяна от много години!
Кутията спря да говори. Но все още се дочуваха слаби стонове и шум на вода.
— Сир, настоявам това да не се слуша! — извика Ревностен сред граговете. — Това са само лъжи и нищо повече! Няма грам истина! Кой ще докаже, че гласът е на Кървавия Топор?
„Капитан Гъд изглежда малко несигурен — забеляза Ваймс. — Кралската охрана? Е, те приличат най-вече на онзи тип здравеняци, които са верни до гроб и не отбират много от политика. Миньорите? Ядосани и объркани, понеже старите грагове крещят. Положението ще се скофти наистина _светкавично_.“
— Градска стража, при мен! — изрева той.
Откъслечните слаби гласове от куба затихнаха и заговори друг глас. Детритус бързо вдигна глава и възкликна:
— Туй е Дъртия Трол!
Свитсън се поколеба за миг.
— … ъ-ъ… аз съм Диамантеният крал на троловете — преведе той, гледайки отчаяно към Ваймс. — Ний во истина дойдохме да сключим мир. Но мъглата падна върху назе, а като се дигна, некои тролове и джуджета викнаха „Засада!“. Почнаха да се бият, глухи за командите ни. И тъй се счепкаха трол с трол и джудже с джудже и глупците ни сториха сите на глупци, докат воювахме да спрем война, дорде покрусеното небе ни помете.
— При все туй думаме: тук, в тая пещера на края на света, се сключи мир между джуджета и тролове и ще идем рамо до рамо при Смърт. Щото врагът не е Трол, нито Джудже, а пагубните, злостни, малодушни души, съдините на омразата, онез, дето вършат злини и им викат добро. Онез, дето победихме днес, но глупецът всякога ще се намери и ще рече, че…
— Това е някакъв номер! — изкрещя Ревностен.
— … че това е някакъв номер — продължи Свитсън, — и затуй ний призоваваме: елате в пещерите под таз долина, дето ще ни откриете да споделяме мира, който не може да бъде нарушен.
Боботещият глас от кутията млъкна. Отново се разнесе шум от едва доловими гласове, а после настъпи тишина.
Малките квадратчета за миг се раздвижиха като плъзгащ се пъзел и звукът се върна. Този път от кутията се разнесоха викове и писъци заедно с дрънченето на стомана…
Ваймс впери поглед в краля. „Знаел си част от това, ясно. Не всичко, но нямаше вид на изненадан, че говори Кървавия топор. Слухове? Стари приказки? Нещо от писмената? Никога няма да ми кажеш.“
— _Хад’ра_ — рече Свитсън и кубът замлъкна. — Това означава край, командире — додаде грагът.
— И така, ей ни на под Куумската долина — подметна Ревностен. — И какво открихме?
— Открихме вас — отвърна Свитсън. — Все вас откриваме.
— Мъртви тролове. Мъртви джуджета. И нищо повече от глас — разпени се Ревностен. — И Анкх-Морпорк е тук. Те са фалшиви. Тези думи може и да са казани вчера!
Кралят наблюдаваше Ревностен и Свитсън. Всъщност всички останали джуджета бяха приковали очи в тях. „Няма нужда да спорите! — искаше да извика Ваймс. — Просто оковете мръсниците, пък после ще се разберем!“
Но като си джудже, всичко опира до думи и закони…
— Това са преподобни грагове — Ревностен посочи закачулените фигури зад себе си. — Изучили са Историите! Изучили са Устройствата! Пред теб стоят хиляди години знание. А ти? Какво знаеш ти?
— Дойдохте да унищожите истината — рече Свитсън. — Осмелихте се да не й повярвате. Гласът е просто глас, но тези тела са доказателство. Дойдохте тук да ги унищожите.
Ревностен грабна брадвата на един миньор и я вдигна, преди охраната да успее да реагира, но в момента, в който се усетиха, масово се хвърлиха напред.