Не беше много сигурен как се стигна до всичко това. Май вече не беше в града и бяха ставали некакви битки, а сержант Детритус му показа тия умрелите и го перна по главата и рече „Помни!“, та той се стараеше, ама беше цапардосван по тиквата толко’ по-силно безброй много пъти, че т’ва не беше _нищо_. Но сержант Детритус рече, че ‘сичко опира дотам да не мразят повече джуджетата, пък т’ва хич не е проблем, щото Тухльо ни веднъж не бе имал излишна енергия да мрази някой. Сержант Детритус обяви, че от онова, дето правят долу в тая дупка, светът става по-добър.
И като подуши храната, Тухльо реши, че тука вече сержант Детритус е уцелил право в десятката.
>
Троловете и джуджетата бяха издигнали огромна постройка в Куумската долина, използвайки гигантски камъни за стените и половин паднала гора за покрива. Вътре припукваше огън, разстлан на трийсетина метра. Около него на дълги пейки се бяха наредили управниците на над сто джуджешки мини и водачите на осемдесет тролски клана, заедно със своите последователи, слуги и телохранители. Шумът бе неистов, димът — плътен, а жегата — като стена.
Денят бе добър. Беше постигнат напредък. Вярно, че гостите не се омешваха, но и не се опитваха да се избият. Това бе обещаващо развитие. Примирието настъпваше.
На високата маса крал Рис се облегна на импровизирания си трон и каза:
— На крале не се поставят искания. Отправят се молби, които благосклонно се удовлетворяват. Той не разбира ли?
— Не мисля, че му дреме на _тра’ка_, сир, ако позволите да се изразя грубо — отвърна граг Свитсън, застанал почтително до него. — А висшите джуджета в града ще го подкрепят изцяло в това. Не ми е работа, сир, но бих ви посъветвал за мълчаливо съгласие.
— И това е всичко, което иска? Никакво злато, сребро, отстъпки?
— Това е всичко, което _той_ иска, сър. Но предполагам, че скоро ще получите вест от лорд Ветинари.
— О, можеш да си сигурен в това! — Кралят въздъхна. — Светът се променя, граг Свитсън, но някои неща си остават същите. Ъ-ъ… онова… нещо го _е_ напуснало, нали?
— Така смятам, сир.
— Не си убеден?
Грагът слабо се усмихна вътрешно.
— Да кажем просто, че разумната му молба ще бъде изцяло удовлетворена, а, сир?
— Съветът ти е взет под внимание, граг. Благодаря.
Крал Рис се обърна в трона си, наведе се през двете празни места и запита Диамантения крал:
— Мислиш ли, че нещо им се е случило? Вече минава шест часът!
Блясък се усмихна, изпълвайки помещението със светлина.
— Предполагам, че ги задържат изключително важни причини.
— По-важни от _тези_? — вдигна вежда джуджешкият крал.
… и понеже някои неща _са_ важни, каретата стоеше пред къщата на магистрата долу в града. Конете нетърпеливо тъпчеха на място. Кочияшът чакаше. Седнала в каретата с бегла усмивка на лицето, лейди Сибил кърпеше чорап, понеже някои неща са важни.
А от отвореният прозорец на горния етаж се носеше гласът на Сам Ваймс:
— Вика „Хррррп!“. Това е хипопотам! Това не е моята крава!
Въпреки всичко имаше още за доизкусуряване.
I>
$orig_lang=en
$series=Светът на диска
$sernr=34
$orig_title=Thud!
$year=2005
$translator=Катя Анчева
$trans_year=2010
$pub_series=Истории от света на диска
$pub_year=2010
$type=роман
$category=фентъзи
Сканиране, разпознаване и корекция: Dave, 2013 г.
__Издание:__
Тери Пратчет. Туп!
Английска, първо издание
Превод: Катя Анчева
Редактор: Весела Петрова
Илюстрация на корицата: Пол Кидби
Оформление корица: ИК „Вузев“, „ГЕД“ ЕООД
Компютърно оформление: Таня Иванова
Печат: „Булвест София“ АД
ИК „Вузев“ — „Архонт-В“ ООД — София, 2010 г.
ISBN: 978-954-422-095-2
I$