— Бравоу, сержант! — възкликна уредникът.
— Добра логика, Фред — додаде Ноби.
— Благодаря, ефрейтор — великодушно рече Фред Колън.
— Пък може и да са били неколцина джуджета с подвижна стълба — продължи жизнерадостно Ноби. — Бояджиите са оставили стълби колко щеш, пръснати из цялата сграда.
Фред Колън въздъхна.
— Видиш ли, Ноби, ей такива изказвания, направени пред член на обществеността, са причината аз да съм сержант, а ти — не. Ако бяха джуджета, очевидно _щеше да е равно отвсякъде_. Тук заключва ли се през нощта, господин сър Рейнолд?
— Разбийра се! Не самоу се заключва, но и зарешетва! Старият Джоун е педантийчен в тоува отношенийе. При тоува живее в таванското, така че е спосоубен да превърне мястоуто в _крепост_.
— Това ще да е пазачът? — допусна Фред. — Ще трябва да говорим с него.
— Несъмнейно бихте моугли — нервно отвърна сър Рейнолд. — Строува ми се, че би моугъл да има информацийя за картийната в хранийлището ни. Аз, ъ-ъ, ще отскоуча, ъ-ъ, да потърся…
Той бързешком се отправи към една вратичка.
— Чудно как са я измъкнали? — рече Ноби, когато останаха насаме.
— Кой казва, че са я измъкнали? — отсече Фред Колън. — В това голямо място, пълно с тавански стаи, мазета и разни кьошета, защо пък да не я скатаят някъде и да изчакат малко? Един ден, значи, влизаш с посетителите, скриваш се под някой чаршаф, изнасяш паното през нощта, скриваш го някъде, а на следващия ден си излизаш с посетителите. Елементарно, а? — Той засия към Ноби. — Трябва да надхитриш престъпния ум, разбираш ли?
— Пък може и просто да са разбили някоя врата и да са офейкали с паното посред нощ — сви рамене Ноби. — Що да се замотват с хитър план, като и с прост става?
Фред въздъхна.
— Явно случаят ще бъде сложен, Ноби.
— Значи трябва да говориш с Ваймси да ни го възложи — кимна Ноби. — Предвид че вече знаем фактите, нали тъй?
Във въздуха увисна неизреченият въпрос: _„Къде ти се ще да бъдеш следващите няколко дни? Там, където може да хвърчат брадви и бухалки, или тук, претърсвайки таваните и мазетата много, много щателно? Я си помисли върху това. Пък и няма да е малодушие, нали? Щото едно такова прочуто пано със сигурност е част от националното наследство, нали? Па макар и да е някаква рисунка на куп бъхтещи се джуджета и тролове.“_
— Мисля, че се _налага_ да направя надлежен доклад с предложение до господин Ваймс, че евентуално трябва да разнищим този случай — бавно каза Фред Колън. — Той изисква вниманието на зрели кадри. Разбираш ли от изкуство, Ноби?
— Колкото е необходимо, серж.
— Е, хайде, де!
— Какво? Лиска казва, че онуй, което прави, е Изкуство, серж. А носи повече дрехи от маса жени по стените наоколо, тъй че к’во толкоз?
— Да, но… — Фред Колън се поколеба. Дълбоко в себе си знаеше, че да се въртиш около някакъв пилон нагоре с краката в костюм, който може да служи вместо конец за зъби, определено не е Изкуство, докато да те нарисуват в легло, натъкмен единствено с усмивка и малка чепка грозде, е истинско Изкуство, макар че обяснението защо това е така беше малко сложно.
— Няма амфори — изтъкна той накрая.
— Какви амфори? — опули се Ноби.
— Голите жени са Изкуство само при наличие на амфори — обясни Фред Колън. Това прозвуча малко неубедително дори на него, така че добави: — Или постамент. Най-добре и двете, разбира се. Това е таен знак, разбираш ли, който се вмъква, за да покаже, че това е Изкуство и няма проблем да се зяпа.
— А може ли да е саксийно растение?
— Може, ако е в амфора.
— Ами ако няма амфора или постамент, или саксийно растение?
— Нещо предвид ли имаш, Ноби? — подозрително запита Колън.
— Да, „Богинята Аноя*, надигаща се от посудата“ — кимна Ноби. — Имат я тук. Нарисувана е от някакъв с три и-та в името, което ми звучи доста творческо.
[* Аноя е анкх-морпоркската богиня на нещата, които се заклещват в чекмеджетата.**]
[** По аналогия на Афродита, раждаща се от вълните, в прозаичния й вариант на Досада, надигаща се от пяната на кухненската мивка. — Б.пр.]
— Броят и-та не е важен, Ноби — поучително рече сержант Колън, — но в тези случаи трябва да си зададеш въпроса „Къде е херувимчето“. Ако има тлъсто розово хлапе, хванало огледало или ветрило, или нещо от сорта, пак няма проблем. Дори да се зъби. Очевидно не може да се слагат амфори _навсякъде_.
— Добре, ама ако… — започна Ноби.
Отсрещната врата се отвори и сър Рейнолд изтопурка по мраморния под с книга под мишница.